Известно е, че наркобароните държат огромни суми пари, а силата в ръцете им, понякога превишава властта на държавата. От своя страна светът на картелите се характеризира с изключителна степен на насилие. Споровете относно зоните на влияние не знаят милост. Какви средства използват трафикантите на наркотици, за да защитят своите империи?
Мексиканските картели имат "нарко-танкове", бронирани и подсилени, планирани за възможни сблъсъци и улични битки с полицията, с въоръжените сили и със съперничещите групи наркодилъри.
През 2015 г. мексиканските власти намериха цяла фабрика за тези танкове в град Нуево Лорето, щат Тамаулипас. Някои модели дори бяха оборудвани с тежки противооръдейни брони.
С развитието на мобилната телефония, трафикантите на наркотици решиха да създадат собствена комуникационна мрежа, която да им позволи да координират своите операции, без властите да могат да се намесят в преговорите. За тази цел те са инсталирали стотици кули, възли и маскирани антени с помощта на техници и инженери, специално отвлечени за тази цел.
Независимо от усилията на властите да разрушат тази мрежа в цяло Мексико, картелите продължават да използват сложна комуникационна инфраструктура. Смята се, че голяма част от конфискуваното оборудване се връща в ръцете на престъпниците.
През 1994 г. бе открито, че картелът Кали в Колумбия в притежава многопотребителска система IBM AS / 400, едно от най-мощните съоръжения към момента, оценявана на 1,5 милиона долара. Този сървър беше свързан с десетки терминали и бе управляван от екип от шестима специалисти, ръководени от бивш агент на тайните служби на Колумбия. Те са имали достъп до огромни бази данни на телекомуникационните компании и полицията, засичайки информацията за контакт с властите и по този начин разобличавали "предателите", които след това ликвидирали.
През 2008 г. мексиканските власти заловиха подводница дълга 10 метра край бреговете на град Салина Крус с 5.8 тона кокаин и екипаж от 4 колумбийски граждани. И това не е изолиран случай, американските крайбрежни патрули откриха през същата година поне десет подводници с наркотици. Изработени от фибростъкло, те са трудни за откриване от радари и сонари. Поради това действителният брой на подводните флоти на наркобосовете може да е много по-голям.
През 2011 г. граничен патрул на границата между Мексико и Съединените щати откри от мексиканска страна група мъже, които инсталираха странна инженерна структура. Това се оказа катапулт по средновековен модел, който изстрелва, пакети наркотици от другата страна на границата. По-късно бе открито и мощно пневматично оръдие с дължина три метра, което бе монтирано на ван и свързано с въздушен компресор, за същите цели.
Доставката на пакети с дрога "от врата до врата" чрез супер леки самолети и моторизирани делтаплани е процъфтяваща тенденция сред големите наркокартели. Този вид транспорт предлага възможност за превоз до 100 килограма "стока".
В продължение на години безпилотните летателни апарати - дронове, налични на пазара, имат изключително ограничена автономия на полета и полезен товар. Но днес възможностите на тези устройства са много по-развити, така че те са все по-чест избор на наркодилърите. Дрон само за няколко хиляди долара може да вдигне до 15 килограма товари. Тези устройства са по-трудни за откриване.
Подземните тунели са един от най-популярните методи за превоз на големи пратки на наркотици буквално под носа на правоприлагащите органи или за изпълняване на зрелищни планове за бягство. През 2015 г. известният мексикански наркобос, Хоакин Ел Чапо Гузман се изпарява от затвор с висока степен на сигурност през голям тунел, снабден със собствено осветление и вентилация. В 1,5-километровия тунел имало дори мотоциклет, специално пригоден да се движи по железопътна линия.
Наркокартелите не закъсняват да възприемат всички технологични новости и надбягването им с властите продължава.
