Англичаните смятат Уинстън Чърчил за най-великия британец в историята
Написани са много книги за дейността му като премиер на Великобритания, но малцина знаят как той изградил сам кариерата си и спечелил признанието на нацията.
Малкият Уинстън учел в едно от най-добрите частни училища в Британия, което той ненавиждал и смятал за каторга. Чърчил заеквал, неправилно произнасял шипящите съгласни и съучениците му го дразнели заради рижите му коси и го наричали „Медното теме“. Но бъдещият автор на повече от 40 книги, хиляди статии и лауреат на Нобелова награда за литература не бил на ниво в учението и едва ли не най-последният ученик в класа.
Уинстън изпитвал неприязън към процеса на образование, но не защото бил безнадеждно тъп – учителите често го заварвали в някой ъгъл да чете книга, а защото не обичал да учи уроците си, да се труди по времето на занятията и въобще отказвал да се старае.
Уинстън учил само онова, което му харесвало – литература и история, презирал училищните порядки, правел на учителите непочтителни забележки.
По-късно, когато получил Нобеловата награда за литература, Чърчил писал: „Училището няма нищо общо с образованието. То е институт за контрол, където „ваксинират“ децата с основните навици на общежитието…“
Още в училище Чърчил решил, че ще бъде военен, и постъпил във военния колеж Сандхерст, но от третия опит, и то като един от най-последните.
Младият Уинстън бил разпределен в кавалерията, където изпращали не толкова успешните кадети. Престижно било да се служи в пехотата, а най-способните били изпращани в артилерията.
21-годишният Чърчил завършил като един от най-добрите випускници и бил зачислен в четвърти хусарски полк.
В тези години Британия не водела войни, затова желанието на всеки новоизпечен офицер било да получи боен опит, а заедно с него – слава, медали и придвижване в службата. Чърчил участвал в бойните действия в Афганистан, Судан, Куба, Южа Африка. Благодарение на влиятелни приятели на майка му, той успявал да съчетае военната служба с журналистиката. Централните британски вестници плащали добри хонорари за кореспонденциите му – 12 хиляди долара на месец. Чърчил се оказал отличен журналист, с остър и обективен език; той не скривал дори грешките и престъпленията на британските генерали, участвал в бойните действия срещу пущуните в Индия и в потушаването на въстанието на махдистите в Северна Африка.
Чърчил придобил голяма популярност в началото на втората англо-бурска война, когато с неговото участие бил спасен британски брониран влак. Уинстън попаднал в плен, но успял да избяга и изминал 480 км на вражеската територия. Неговите приключения следила цяла Англия.
След като избягал от плен, Чърчил станал знаменитост. Той се върнал в Англия и на вълната на чувствата на избирателите бил избран в Палатата на общините на възраст 26 години.
На 35 години Чърчил се оказал на върха на властовата пирамида в Британия. Той заемал постовете министър на вътрешните работи, два пъти лорд в Адмиралтейството, военен министър и накрая – два пъти премиер. Чърчил никога не се е стремял към властта самоцелно, не се страхувал от непопулярните мерки и винаги изказвал мнението си, макар то да не съвпадало с генералната линия на правителството.
Антикомунист, който приветствал Съветския съюз
Чърчил е последователен враг на комунизма и поддържал интервенцията в Съветска Русия. Но няколко часа след началото на Великата отечествена война той първи от лидерите на великите държави – в този момент бил премиер, се изказал открито за Съветския съюз и му обещал всякаква помощ и съюзничество.
Животът на Чърчил доказва, че всяко правило има изключения. Алкохолът и тютюнът са безусловно вредни, но той изпивал по един литър бренди на ден и заспивал с пура в устата и живял до 90 години!
Сър У. Чърчил е един от родоначалниците на британските бронетанкови войски и автор на термина „желязна завеса“.
Уинстън Чърчил — 1874-1965 г., принадлежи към рода херцози Малборо. Той се родил недоносен. Родителите му били сър Рендолф и лейди Джени. Сър Рендолф бил депутат консерватор и министър, но нямал добри отношения със сина си и го смятал за тъп заради лошия му успех в училище. Но майка му поддържала Уинстън във всичките му начинания. Той бил близък с майка си до самата й смърт и добре се разбирал с двамата си втори бащи.
Прочути афоризми
Вие никога няма да стигнете до мястото на назначението, ако хвърляте камъни по всяко лаещо куче.
Всяка криза са нови възможности.
Умният човек не прави сам всички грешки, той дава шанс и на други.
Успехът е способността да се върви от един неуспех към друг, без да губи ентусиазмът.
Глупав е онзи човек, който никога не променя мнението си.
Вроденият порок на капитализма е неравномерното разпределение на благата; вроденото достойнство на социализма е равномерното разпределение на бедността.
Когато орлите мълчат, бърборят папагалите.
Не пожелавайте здраве и богатство, а успех, защото на Титаник всички бяха и богати, и здрави, а успех имаха единици.
Хората умеят да пазят тайни, които не знаят.
По-лесно се управлява нацията, отколкото се възпитават четири деца.
Ние живеем в епохата на големите събития и на малките хора.
Най-добрият начин да се развалят отношенията е да започнат да се изясняват.
Народ, който е загубил миналото си, е загубил своето бъдеще.
Важно е да се помни какво казва — заявява тогава Чърчил по въпроса с бомбардировките над България… цитат:
