Тази зашеметяваща серия от взаимодействия между компаниите, безусловно ефективно прикрива връзките между азербайджанския газов бизнес, обкръжението на Ердоган и контрола над медии и телевизии. Връзките стават по-видими при внимателно разглеждане на заинтересованите от това лица. Зия Илген, зетят на президента на Турция, е бивш преподавател, открил в себе си призвание за бизнес в епохата на управление на Ердоган.
В Истанбул той е смятан за ключова политическа фигура, която никога не излиза пред обществеността. Зетят на президента се занимава с бизнес благодарение на три турски компании с трима роднини на Ердоган: брат му Мустафа и синовете Ахмет Букар и Неджмеддин Билал. Трите семейни компании се занимават с морски превози и се наричат Bmz, Tuzla Tanker и Bumerz. Зетят на президента е член на административния съвет на Tuzla заедно с Мустафа Ердоган, той също така заема длъжността на управител в компанията Bumerz заедно с брата и сина на Ердоган – Ахмет и Бурак.
Името на компанията BMZ е свързано с тримата нейни акционери-основатели, всеки от които е роднина на Ердоган: Билал, втория син на президента; неговия брат Мустафа и неговия зет Зия. В редица публикации в чуждестранни медии не един път са изразявани подозренията, произтичащи от руски и сирийски източници, че тези компании се използват за контрабанда на петрол, необходима за финансирането на „Ислямска държава", но обвиненията категорично биват опровергавани от турските власти, които нито един път не намериха доказателства в нито едно съдебно разследване. Илген е бил член на административния съвет на компанията Arkgaz Enerji от юни 2013 до юни 2014 г.
Зетят на Ердоган влизал в управлението заедно със своите приятели – предприемачите Джемал Кальончу и Фетах Тамидже. През 2013 г. Илген бил акционер и член на административния съвет на компанията Ar Enerji, още един газов холдинг. Само че в турските архиви има един странен пропуск. От документите излиза, че на Илген са принадлежали 50% акции, които той продал на първи октомври 2013 г. на Джемал Кальончу (25%) и Омер Фарук Кальончу (25%): по такъв начин целият капитал се оказал концентриран в Ayyldiz Holding, който сега се нарича Zirve Holding.
Достъпните документи обаче не дават да се разбере какъв дял от акциите са в ръцете на зетя на Ердоган. Омер Фарук – син на Хасан Кальончу, основателят на групата Kalyon (конгломерат, чиито интереси се разпростират от медии до строителния бизнес, от енергетиката до инфраструктурата). В епохата на Ердоган групата Kalyon спечели голям брой мащабни договори, между които и едни от най-оспорваните проекти, като строителството на третото летище в горите северно от Истанбул, градското метро и подземния тунел, който предизвика протести на площад „Таксим". Семейство Кальончу открито е свързано с турския президент.
Ердоган е бил свидетел на три церемони по сключване на брак: през 2004 г., когато е премиер – на сватбата на ръководителя на компанията Омер Фарук; през 2014 г. – на сватбата на неговия братовчед Мехмет Кальончу; през април 2015 г. – на сватбата на неговата сестра Кюбра. Омер Фарук Кальончу също така е и собственик и президент на компанията Zirve Holding, забъркана в спорната продажба на активи на медийния гигант Turkuvaz. От документите излиза, че компанията Zirve е била основана няколко месеца преди придобиването през декември 2013 г. на този медиен холдинг.
Както показват материалите от съдебните изслушвания от мащабното антикорупционно разследване през 2013 г., това купуване на контролния пакет от акции като че ли е проведено по личната заповед на Ердоган, обърнал се към различни предприемачи (опозицията им даде прякора „медийният отбор")с молбата да изкупят прекалено либералните медии. Естествено, след смяната на собствениците вестници и телевизионни канали се оказаха свързани с партията на Ердоган. Тези материали от изслушванията , които доведоха до оставката на четирима министри, не доведоха след себе си до никакъв съдебен процес. Само че обвинения бяха повдигнати срещу бившите шефове на разследването, които бяха заподозрени в поддръжка на проповедника Фетхуллах Гюлен, предполагаемия поръчител на неотдавнашния опит за преврат в Турция.
В счетоводните документи именно Омер Кальончу е обозначен като собственик и ръководител на компанията Ar Enerji, която той контролира посредством Zirve, закупила контролния пакет акции на медийния холдинг. Той също така изкупил контролния пакет от акции на медийния холдинг. Той е и президент на компанията Arkgaz Enerji. Групата Kalyon през епохата на Ердоган е построила, освен всичко друго, газопровода в района на Истанбул, а също язовири, водопровод, автомагистрали, метро, университет и болници. Фетах Таминдже е собственик на хотелската верига Rixos.
В интервю през 2014 г., станало много известно в Турция, предприемачът заяви по време на пътуване в Азербайджан, че е „влюбен" в Ердоган и че той му се присънва „три или четири пъти седмично". Семейството на президента е прекарвало дълги летни ваканции в разкошните хотели Rixos, по-специално през 2008 и 2012 г. През 2013 г. предприемачът получил съгласието на властите за реализиране на строителен план, който предизвика значителни спорове, за превръщането на историческите докове Халич в огромно пристанище за пътнически лайнери. Неговият проект за построяването на гигантски хотел в античната археологическа местност Олимпос Фазелис също предизвика вълна от бурни критики.
Досега Таминдже беше член на административния съвет на компанията Arkgas, в която влязъл на 14 юни 2014 г. заедно със зетя на Ердоган. Освен това той владее 99,9% от Ftg Gayrimenkul (в съкращението са използвани неговите инициали), която от втори април 2015 г. владее целия капитал на Cig Petrol. Хотелиерът и занимаващ се с петрола изигра доста странна роля при стремителния преход на собствеността на групата Star Media: в кратки срокове той два пъти я е купувал и продавал. По-специално той придобил компанията през 2009 г. от предприемача Етем Санджак. През април 2013 г. той препродал 50% от акциите на групата ДНКАР, ставайки по този начин най-важният турски партньор на азербайджанското правителство. През май 2014 г. той препродал на Етем Санджак втората половина от акциите.
Само че през септември 2014 г. той отново изкупил 50% от акциите от ДНКАР. И в същия септември 2014 г. ги препродал на Мурат Санджак, племенни на Етем. Таминдже обича и офшорните фирми. В архива на Панамските документи с него са свързани най-малко четири офшорни фирми, действали от 2003 до април 2013 г., всичките разположени във финансовия рай на британските Вирджински острови: Althorn International, Hazara Asset Management, Rogor и Sembol Ltd. Юридическата компания на Рамон Фонсека и Юрген Мосак, арестувани по това време в Панама, поставила Таминдже в списъка на най-важните си клиенти, заслужаващи подарък за Рождество Христово.
В миналото компанията извършвала за него и конфиденциални операции: например на 15 февруари 2006 г. Таминдже продал половината от акциите на компанията Rogor на друга офшорна фирма, един от акционерите на която бил някой си Чингиз Досмухамбетов, роден на 25 август 1982 г в Казахстан, наречен в няколко публикации в медии син на един от министрите на Казахстан. Финансовият директор на Rixos освен всичко друго, искал от панамската юридическа компания да открие в швейцарска банка сметка на компанията Althorn. Ремзи Гюр е известният турски бизнесмен, основал през 70-те години на миналия век в Лондон групата Ramsay, състояща се от текстилни фабрики в Турция и магазини за дрехи от САЩ през Русия до Китай. През май 2013 г. Ердоган бил свидетел на сватбата на Тюгба, дъщеря на предприемача.
Опозицията му дала прякора „банкомата на Ердоган" през 2009 г., когато гласност получило предполагаемото обръщане на президента към Гюр с молба да изпрати пари на неговата дъщеря Сюмейе, учеща в Щатите. Гюр е още един от бизнесмените от обкръжението на Ердоган, поддържащ много тесни отношения с ДНКАР. От 2008 г. той е член на управителния съвет на енергийната компания Enpo Enerji, а през 2011 г. тази компания била един от учредителите (притежаваща 21,5%) на Socar Turkey Gaz, търгуваща с азербайджански газ. От декември 2013 г. до наши дни (това е потвърдено от документи от 10 ноември 2016 г.) Гюр заема длъжността на президент на Enpo.
Други членове на административния съвет са Селим Доган (син на Хасан Доган) и дъщерята на Гюр Ясемин Солмаз. Странното е, че в достъпните за обществото документи не се съдържа никаква информация за акционерите на Enpo. Двете деца на Ремзи Гюр имат също неголям дял акции в търговската петролна компания Socar Turkey Petrol от самото й основаване. В Панамското досие има множество документи на Ремзи Гюр, който вече повече от десет години е верен клиент на компанията Mossack Fonseca. 75% от акциите на Excel Energy Trading Ltd — така се нарича офшорният холдинг, създаден през 2010 г. на британските Вирджински острови, принадлежат на самия Ремзи Гюр. Останалите 25% се оказаха в ръцете на Омер Искефюел, роден през 1963 г. в Анкара и живеещ в Лондон. В Турция той е известен като ръководител на компания с името Petrol Ofisi International Oil Trading Limited (съкратено Point) и основател на компанията Lysa Investment. И двете компании в Истанбул са обвинявани в предполагаемо мошеничество с данъци за износ на петрол, осъществени от 2001 до 2008 г., но по това дело досега няма нито една присъда.
Втората задгранична компания-касиер се нарича Red Castle International Corp, и е регистрирана в Панама през 2004 г. Тази офшорна фирма е представлявана от дъщерята на предприемача Ясемин Солмаз Гйр. През 2006-2007 г. на сметката на тази компания е имало 2 155000 долара. Племенникът Ремзи Мехмет Гюр е член на ,управителния съвет на турската компания Ortadoğu Proje заедно със зетя на президента Зия Илген. Същата тази компания е предоставила правото на подпис на брата на президента Мустафа Ердоган. През 2008 г. срещу Ремзи Гюр беше започнато разследване по дело за подкуп на политик, той беше осъден на 10 г. затвор. Той винаги е отхвърлял отправените срещу него обвинения, заявявайки, че „ненавижда корупцията". През 2010 г. присъдата му беше заменена с глоба.
Други членове на семейството на Ремзи Гюр също имат голямо влияние. Неговият шурей – покойният предприемач Хасан Доган, заемаше длъжността шеф на турската футболна федерация. Неговият брат Хусейн Доган и жена му Фатми Нурсел имат многобройни делови връзки с газовата и петролна компания ДНКАР. Хусейн умря през 2016 г., президентът присъства на погребението му. Още един предприемач, тясно свързан с турското правителство, е Етем Санджак, който, започвайки с малка медицинска компания, създаде конгломерат, контролиращ освен всичко друго и мрежа от болници и огромна фармацевтична компания, продадена през 2013 г. на английската група Alliance Boots на Стефано Песина и Орнела Бара. Санджак открито подкрепяше президента Ердоган.
Започвайки през 2012 г. той даже заемаше поста на упълномощен по правата на човека (омбудсман) в Партията на справедливостта и развитието. През 2013 г. той купи вестниците „Гюнеш" и „Акшам", телевизионния канал Sky360, две радиостанции и няколко периодични издания от обществената фондация, ръководила банкрута на групата Çukurova. През 2014 г. той стана крайният купувач на Star Media, компанията, оказала се в центъра на продажбите и препродажбите на Таминдж и азербайджанците от ДНКАР. През 2014 г.
Санджак придоби на публични търгове, в които той беше единственият участник, също завода Bmc, произвеждащ бойни танкове и водни оръдия, използвани от полицията за разгонване на демонстранти. Турският министър на енергетиката Берат Албайрак също е член на семейството на Ердоган: от 2014 г. той е женен за неговата дъщеря Есре. От 2007 до 2013 г. той ръководеше енергийния гигант Çalik Holding и многократно е обвиняван от опозицията в използването на връзки за придобиването на приватизирани енергийни компании, телевизионни мрежи и получаването на едри поръчки в Турция и Илак. Ставайки министър, той назначава ръководството на държавните енергийни компании: например държавната петролно-газова компания Botas директно е задействана в строителството на Трансанадолския газопровод.
Братът на министъра Серхат Албайрак беше член на съвета на холдинга Çalık и досега ръководи Turkuvaz media. Газовият блок в Азербайджан е още по-тясно свързан с управляващия режим. Президентът Илхам Алиев, който е на власт от 2003 г., зае този пост след баща си Гейдар Алиев, ръководил бившата съветска република от 1969 г.. По такъв начин тази неголяма държава, която е доста богата на газ и петрол, вече от половин век се намира в ръцете на едно семейство. Азербайджанският режим е смятан от международни организации за най-корумпирания в света.
От Панамските документи става ясно, че азербайджанската журналистка Хадиджа Исмаилова (прекарала доста дълго време в ареста) е била права, когато е наричала членовете на семейството на президента-диктатор истински собственици на офшорни холдинги, разпореждащи се с огромни държавни ресурси и рудници за ценни метали. В нейните публикации се разказва, че три семейства – Алиеви, Мамедови и Гейдарови – контролират всички ресурси на страната.
В. „Вашингтон пост" разкри, че през 2010 г. три деца на президента, още докато били юноши, вече владеели (чрез офшорни компании) недвижими имоти в чужбина на стойност поне 120 млн. долара. През 2012 и 2013 г., няколко месеца преди Брюксел да се съгласи със строителството на гигантския тръбопровод TАР-TАНАР-SСР, лобисти на режима финансирали десетки европейски и американски парламентаристи, в това число италианецът Лука Волонте, потвърдил пред журналисти на Report, че неговите семейни фондове получавали азербайджански заплати, което по неговите думи било напълно законно: прокуратурата в Милано ги определи на 2,39 млн. евро. Държавната компания продава петрол и газ чрез тайнствена система от компании.
Пазител на парите на тази система е швейцарска компания, създадена през 2007 г. след откриването на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Компанията се нарича Socar Trading и заработва годишно над 30 милиарда. Само че в първите пет години азербайджанският режим командвал само 50% от нейните акции. Останалата половина от капитала била свързана с две частни лица: младия азербайджански предприемач Анар Алиев и бившия руски мениджър в компанията „Лукойл" Валерий Головушкин.
Първият станал акционер на швейцарската ДНКАР, правейки вноска от 5 млн. долара, вторият – от 1,25 млн. През август 2012 г. ДНКАР изкупила техните дялове, заплащайки 103 млн. на азербайджанския предприемач и 30 млн. – на руския. След тези разобличения Анар Алиев наруши мълчанието си и обясни пред азербайджанско издание, че той е „просто предприемач, който се е занимавал със своите работи", че той сменил фамилията си на Ализаде поради това, че не е роднина на президента. Работата е в това, че за няколко години азербайджанският предприемач, който дотогава никога не се е занимавал с енергетика, е сключил цели 48 привилегировани споразумения между ДНКАР и съвместни предприятия, владеещи газови и петролни находища. От тези сделки Анар Ализаде-Алиев само в периода 2005-2012 г. е изкарал поне 375 млн. долара.
Предприемачът е родом от азербайджанският народ Нахичеван, родно място на семейството на президента. Неговата близост до режима се прояви в участието в строителната спекулация "Baku White City", проектът, който беше един от символите на Европейските игри през 2015 г. В опит да премахне подозренията срещу себе си, че е високопоставено подставено лице, бизнесменът настани ръководството на своята империя в недосегаемия досега район за предприемачи. Така неговата компания Union Grand Energy, регистрирана в Сингапур, се контролира от съвършено анонимни офшорни фирми в Обединените арабски емирства под името Horizon Investment, и няма списък на акционерите.
В същите тези емирства се намира щаб-квартирата на Heritage General Trading, офшорна фирма, позволяваща на Анас Алиев да контролира 40% от швейцарската Socar чрез едноименен малтийски холдинг. В тази компания, отговаряща за азербайджанската хазна, е имало трима собственици: главната компания ДНКАР с 50%, руският предприемач Головушкин с 25% (посредством Renfrel Holding на британските Вирджински острови) и азербайджанецът Ализаде/Алиев с останалите 25% (чрез тайнствената компания в емирствата Heritage). Само че през септември 2010 г. делът на офшорната компания, принадлежащ на руския мениджър, намалява до 10%, при това делът на азербайджанския предприемач нараства до 40%, в същото време, когато той заема без гаранции на швейцарската Socar заем в размер 20 млн. долара. През 2011 г. компанията му връща сумата с проценти отгоре.
През 2012 г. компанията изкупува двата дълга на частни лица. Към този момент Анар Алиев излиза от състава на швейцарската компания, а Головушкин остава генерален директор до края на 2013 г., а след това е член на административния съвет. Анар Азимов, висш мениджър на главната азербайджанска компания ( в която той работи от 1994 г.) заявява на едно правителствено издание, че двамата частни акционери – Головушкин и Ализаде/Алиев, са влезли в Socar Trading, "защото при техния опит и репутация биха могли, освен предоставянето на встъпителен капитал, да осигурят банково финансиране, независимо от кризата." Алиансът с анонимни частни акционери се повтаря в много други компании на азербайджанската държавна група. Малтийската компания Socar Oil&Gas International Holding, например, е контролирана от главната компания ДНКАР и загадъчната Sact Ltd, за която е известен само нейният адрес в Хонконг, където е регистрирана на 19 януари 2015 г.
От Панамските документи става ясно, освен всичко друго, че бившият вицепрезидент на компанията „Лукойл" Валерий Головушкин продължил да работи в Швейцария в компанията-сателит на руския енергиен колос, преди да влезе в ДНКАР. В дадения момент е трудно да се възприеме колко просто е съвпадението на включването на „Лукойл" с 10% в консорциум под ръководството на ДНКАР и ВР за експлоатация на находището „Шах-Дениз 2". Този консорциум има намерение да продава на Европа от 2020 г., почти 10 млрд. кубически метра азербайджански газ чрез тръбопровода Tap-Tanap-Scp, способен да издържи на транспорта и на два пъти по-големи количества. Мегапроектът, получил одобрение от Еврокомисията начело с Барозу, чиято заявена цел е намиране на алтернатива на руския газ от „Газпром", сега може да получи парадоксално геополитическо развитие.
През декември 2016 г., след приключване на противопоставянето между турската и руската страна в Сирия, „Газпром" подписа в Истанбул споразумение за строителството на новия подводен газопровод „Турски поток", чието завършване е предвидено в гр. Ипсала, на границата на Турция и Гърция, точка, в която се пресичат Трансанадолският и Трансадриатическият газопроводи. Споразумението беше подписано от турския министър Албайрак в присъствието на неговия тъст Ердоган и на руския президент Владимир Путин, гарантирал „отстъпки в цените на газ за Турция". Сега „Газпром" планира присъединяването към газопровода, отиващ към Италия, имащ неизползвана производствена мощност за 10 млрд. кубически метра. Такъм резултат е почти зла насмешка на Путин, Ердоган и Алиев: повече газ за всички, заобикаляйки Украйна – враг на Москва и приятел на Европа.
Сегашният проблем на този супергазопровод не са правителствата и протестите на гражданите, а парите. В бизнеса с азербайджански газ от транснационални корпорации е заинтересована най-вече ВР, излизаща от трудния си период: през април 2016 г. тя се съгласи да заплати на САЩ рекордни компенсации в размер на 20 млрд. долара заради авария на петролна платформа, която доведе до замърсяване на Мексиканския залив. Последният публикуван бюджет на консорциума Тар Ag от 2015 г. показва, че швейцарската компания е дотолкова сериозно обременена с дългове, че даже счетоводители-ревизори се съмняват в нейната способност да оцелее, ако тя не получи многомилиардно финансиране.
„Смятаме, че не трябва обществените фондове да се използват за проекта, който може да се превърне в черна дупка , заяви изследователят Елена Джеребица от международната компания Re:Common, открила доказателства на безвъзвратно финансиране, отделено от Европейската комисия на главната компания TАР. Изследователите от Re:Common уточняват, че дори и турската компания TАНАР е получила повече от 10 млн. безвъзвратен заем от Еврокомисията. Основното е, че турският участък от газопровода ще се възползва от безвъзвратни заеми в размер на 800 млн. долара от Световната банка, от което по равно са се възползвали турците и азербайджанците (още 600 млн. долара били заделени от Азиатската инвестиционна банка).
В същото време руската компания „Лукойл" през 2015 г. получила заем от 450 млн. долара от Европейската банка за възстановяване и развитие, а още 250 млн. - от Азиатската банка за развитие, предназначени за развитието на азербайджанското находище „Шах-Дениз 2". „Даже за транснационалните корпорации, контролиращи строителството на Трансадриатическия газопровод, сред които се открояват групата на ВР и азербайджанската ДНКАР чрез свързаната с нея швейцарска Az-Tap, супергазопроводът се превръща в гигантска финансова операция: банките влагат в него пари, които ще им се върнат след бъдеща продажба на метан, т.е.
От сметките, плащани от потребителите на газ. След Турция и Русия дори и частният консорциум Tap Ag помолил Европейската инвестиционна банка за финансиране от 2 млрд. долара: това ще бъде най-големият заем, някога отпускан от тази държавна кредитна институция, оглавяваща други европейски банки. Както и Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, тях ги управляват представители на държавите-членки на ЕС, в това число и на Италия. /БГНЕС
---------
Паоло Биондани, Лео Систи „L'Espresso".
