Според разузнаването на САЩ, изпитанията се състояли на 27 ноември. Торпедото било пуснато от експерименталната дизел-електрическа подводница Б-90 „Саров” (2007 г., 4000 тона). Подробности не са известни, но не е задействана бойна глава.
 
Материал на тази тема е публикуван и в The Washington Free Beacon. В него авторът нарича руския подводен апарат революционен: торпедо с ядрен двигател способен да се движи със скорост 90 възела на дълбочина до километър. Далечината на хода му е 10 хиляди километра.
 
„Статус” притежава бойна част с дължина 6,5 м. Според американски експерти там може да се помести термоядрен заряд с мощност до 100 мегатона. (Най-мощната взривена досега термоядрена бомба е руска и е с мощност 50 мегатона.) Ако бъде взривена новата бомба около крайбрежието на САЩ, тя ще предизвика гигантско цунами, което ще изтрие от лицето на земята крайбрежните щати заедно с военноморските бази, авиобази и военни заводи.
 
Според експерти, „Статус-6” е нов асиметричен отговор на Русия против разполагането от САЩ на глобална система за ПРО. За първи път за създаването на гигантското торпедо стана известно преди година, когато на правителствено съвещание по военни въпроси в обективите на телевизионните камери попадна планшет с описание на новото оръжие.
 
В Кремъл нарекоха „осветяването” на секретната информация „случайност”. Мнозина политолози счетоха нейното преднамерено „изтичане” за дезинформация: според обозначените на планшета срокове „цар-торпедо” трябваше да стане чак през 2019 г.
 
Като носител на „Статус” ще бъдат използвани подводници със специално предназначение – освен „Саров” това е намиращата се на модернизация „Белгород” (проект 09852 „Антей”) и „Хабаровск” (проект 09851). Официално подводницата се нарича носител на дълбоководни апарати и има съединителен възел на дъното, откъдето товарът не се вижда нито от суша, нито от спътник.
 
В описанието на системата се казва, че тя е предназначена и за нанасяне на гарантирано неприемливи загуби на противника посредством създаване на зони с обширно радиоактивно заразяване на крайбрежието, правещо го непригодно за живот на хората за продължително време.
 
Под това описание влиза кобалтовата бомба – термоядреното оръжие е описано от един от създателите на американското атомно оръжие Лео Сцелард. Външната отражателна обвивка на такъв боеприпас се състои от кобалт-59, а неговият взрив унищожава всичко живо.
 
Изпитания на кобалтова бомба никога не са извършвани заради невъзможността поразените територии да бъдат ползвани поне 16-20 г.
 
Такава бомба и гигантско торпедо като средство за неговото доставяне могат да се използват като оръжие за сдържане – заедно с намиращата се на бойно дежурство система „Периметър”, гарантиращи нанасяне на ответен удар с цялата мощ на ядрените сили на Русия дори при унищожаване на командните пунктове и персонала на РВСН.