Тайната власт на Украйна

Младият харковски юрист Александър Новиков пише с много болка за най-големия нерешен проблем на страната: олигархията. Според него случващото се в Украйна има две лица. Първото от тях показва Майдана, където избухна "революцията на достойнството", както я наричат романтиците. Второто обаче остава в сянка, встрани от общественото внимание. Това е лицето на олигархията, в чиито ръце са съсредоточени властта и капиталът.
Общото за всички олигарси е както огромното богатство, така и съмнителният произход на парите им. Те обикновено са забогатели през 90-те години на миналия век, когато изкупиха на безценица държавните предприятия или просто ги превзеха отвътре. По онова време не друг, а политиката им помогна да изградят своите концерни с връзки по цял свят. И пак тогава те постепенно овладяха инструментите за въздействие върху политиката.
Виктор Янукович, когото преди година Майданът прогони от президентското кресло, по някое време също реши да стане олигарх. Първо промени конституцията, после взе да измества големите играчи от икономическите им ниши, а накрая неговото семейство установи контрол над цялото производство на хляб в Украйна.
Порошенко още не се е разделил с бизнеса си
На украинските олигарси всичко им е позволено. Ринат Ахметов например първо отвори банка, после реши, че като син на миньор може да превземе стоманената и каменовъглената индустрии в Източна Украйна, а днес неговият холдинг вече произвежда една трета от електроенергията в страната. В продължение на шест години Ахметов беше депутат, финансираше предизборните кампании на своите политически приятели и винаги успяваше да си осигури парламентарно мнозинство, когато се приемаха закони, засягащи големия бизнес. Днес Ахметов вече не е в парламента. В Украйна бяха избрани нов президент и нови депутати, важните позиции в държавата преминаха в други ръце. Дали обаче ерата на олигарсите е отминала?
За жалост - не. Украинските политолози вече добросъвестно преброиха колко депутати получават финансова подкрепа от известни милиардери. В списъка отново се появяват добре познати имена: „групата на Ахметов", „групата на Коломойски", „групата на Фирташ", „групата на Еремеев", „групата на Порошенко". Защото и Петро Порошенко, сегашният украински президент, също тръгна като предприемач. „Шоколаденият крал" обаче тепърва трябва да изпълни обещанието си и да излезе от бизнеса. Да не говорим, че все още притежава и собствен телевизионен канал.
Недоверие към икономическите елити
Така че и до днес хората в Украйна – средната класа, селяните, интелектуалците, студентите – следят с недоверие дейностите на олигарсите. Обикновените украинци, които през 2004 и 2014 година участваха в две мирни революции, имат пълно основание да не вярват на олигарсите, още повече, че въпреки беднотията сами събират помощи за своята армия, в чиито редици техните синове и братя вече от месеци водят сражения в Източна Украйна. Тези обикновени украинци също имат свои представители в парламента. И очакват от тези представители да започнат да изпълняват обещанията, дадени на Майдан. Очакванията им обаче се прекалено различни.
Мнозина от живеещите в Донбас настояват направо за национализация на индустриалните предприятия, защото милиардерите ги били довели до просешка тояга. И другаде в Украйна обаче гражданите са убедени, че олигархията поражда беззаконие и корупция. В такова общество украинците не искат да живеят. И не случайно пак излизат по площадите, за да протестират срещу всемогъщите икономически босове. Лозунгът им е един: „Европа! Европа! Европа!"
DW

Станете почитател на Класа