Мнозинството от сънародниците му го определят като "най-великия британец на всички времена". И макар страната му, чието политическо управление той поема през май 1940 година, да се е променила коренно от онзи студен януарски ден през 1965 година, когато Чърчил умира, въодушевлението на британците от някогашния им политически лидер си остава непроменено. Поредното доказателство за това беше търгът на Sotheby's преди месец, на който неизвестен купувач предложи рекордната сума от 2,2 милиона евро за картината на Чърчил "Езерото със златни рибки в Чартуел". След този търг гордият собственик на имението Чартуел вече се числи не само към иконите на британската политика, но и към признатите художници на 20 век.
Тези дни цяла Великобритания си спомня за думите и делата на Уинстън Чърчил, но в центъра на вниманието не е нито художникът Чърчил, нарисувал стотици картини, нито войникът Чърчил, воювал в края на 19 век за кралица Виктория, нито пък писателят Чърчил, който през 1953 година е удостоен с Нобелова награда за литература. Цялото внимание е насочено към държавника Чърчил, за когото настоящият британски премиер Дейвид Камерън казва, че е "непресъхващ извор на вдъхновение, а ехото от неговите думи и дела отеква и до днес".
Шампанско, пури и политика
Политическата кариера на Чърчил се отличава с необичайната си продължителност. През 1900 година, още по времето на кралица Виктория, Чърчил влиза в британския парламент. И остава там почти до края на живота си. Рой Дженкинс го беше нарекъл навремето "най-великия обитател на Даунинг стрийт". И действително: едва ли някой от днешните политици притежава онова постоянство и онзи невероятен ораторски талант, проявени от него по време на Втората световна война.
Припомняйки този период от историята, не бива да премълчаваме, че през 1937 година Чърчил все още величае "патриотичните заслуги" на бъдещия си враг Хитлер. Заради това изказване, но и заради други некоректни изявления като това срещу Ганди, Чърчил едва ли щеше да оцелее дълго, ако живееше в днешната лесно възбудима медийна демокрация. Същото важи, впрочем, за пристрастеността му към шампанското, както и за финансовата му зависимост от предани меценати.
Въпреки убеждението, че в днешно време Чърчил би бил де факто немислим, политическите му наследници не спират да си задават въпроса как този страстен пушач на пури би реагирал на проблемите на настоящето. Какво би казал например за постоянно засилващата се интеграция в Европа? Най-вече евроскептиците се позовават на Чърчил в ролята му на защитник на британската империя и твърдят, че той със сигуронст би се застъпил за излизането на Великобритания от Брюкселския клуб. Други пък цитират прочутата му реч от 1946 година в Цюрих, когато Чърчил сподели визията си за "Европейски съединени щати". В същата реч обаче Чърчил казва и следното: "Ние държим на Европа, но не сме част от нея. Ние сме свързани, но не сме едно цяло. Ние сме асоциирани, но не сме абсорбирани. Ние не принадлежим към някой отделен континент, а към всички континенти".
Чърчил и Желязната завеса
Британският историк Дейвид Кенъдайн казва в тази връзка, че въпросът за геополитическата ориентация на Великобритания, за партньорството със САЩ и сближаването с Европа е занимавал Чърчил през цялата му политическа кариера: "Постигането на баланс между тези интереси със сигурност би било и днес негова цел. Навремето никой не можеше да каже със сигурност какво мнение ще застъпи Чърчил. Човек трудно можеше да го прецени. Но това, което казваше, беше винаги изключително интересно", казва Кенъдайн. А Томас Килинджър, автор на биографична книга за Чърчил, го нарича "късен герой". В книгата си Килинджър пише: "Чърчил става премиер на 65 години. На тази възраст повечето хора излизат в пенсия". Показателни са и думите, с които известният историк Алън Тейлър описва Чърчил - "спасител на британците".
Чърчил е и човекът, "изобретил" понятието Желязна завеса. В реч, която изнася през 1946 година в САЩ, Чърчил говори за Желязната завеса между Изтока и Запада и така предсказва бъдещото разделение на Европа.
DW
