Случи се така, че отидох на гости за пръв път в квартирата на египетски ерген. Много се зарадвах на тази рядка възможност, но когато влязох в апартамента, щях да падна.
Никога не съм виждала такава бъркотия, дори и в гараж – мръсен тъмен обгазен гараж, където се пазят всички ненужни боклуци. Никога не съм си мислела, че ще говоря така за нечий дом, но така се случи.
Това пише в блога си руската пътешественичка Марина, която обикаля света и споделя в социалните мрежи своите лични преживявания. Тя има цяла поредица, посветена на Египет.
Предисторията на случката е следната. Тя се намирала в Египет, където живее нейн приятел състудент. Още докато следвали той я канил да посети Египет и пет години по-късно това се случило. Това бил удобен случай да се пропусне търсенето на хотел в Кайро и Марина веднага писала на своя приятел.
В началото Амир не бил много ентусиазиран, даже намекнал, че няма да е в Кайро. Но когато Марина вече започнала да трърси евтини хотели, той ѝ казал, че могат да се срещнат.
Ето какво още разказва тя:
„Срещнахме се и веднага отидохме на вечеря. Египтянинът почти не се беше променил, все така весел си беше. Но гостоприемството му не беше толкова голямо, защото сама си платих порцията шаурма. Той плати и за двама ни, но след това си поиска парите (учтиво, но ме помоли да му дам 150 рубли).
В този момент не ми беше много удобно, но не отдадох голямо значение на това. Никога не се знае, може Амир да е ограничен с парите. Така че ги дадох без да се оплаквам.
Януари не е най-добрият месец за посещение на Египет, особено в северната му част. Все пак навън е студено. Вечерта беше около 6 градуса по Целзий, а аз бях с тънко яке. За да хапнем шаурма отидохме на най-високата наблюдателна площадка в Кайро.
Тук беше толкова студено, че измръзнах до кости, а апетитът ми изчезна напълно. Самият египтятнин се уви и трепереше като куче на студа. Дори си поискахме въглища от близкото кафене. Така си загрях ръцете на малък пламък и, естествено, се изгорих, защото понякога си заравях ръцете във въглените.
След 15 минути почти седнах на огъня. Макар че и на Амир му беше студено, той не искаше да си тръгне. За него беше нормално. Казваше, че тук се посрещат изгреви и залези. Ние също започнахме да чакаме зората, но тази идея изобщо не ме вдъхнови и бързо поисках да се приберем. Особено след като съм на път и съм много уморена.
Пристигнахме в жилищния район. Тук е тихо, спокойно и никой не надува клаксона. В ергенския апартамент живееше и голямо куче и обстановката беше напълно нехигиенична, цареше разруха.
Влязох в дома и замръзнах. Няма да описвам всяко едно ъгълче на това място, но искам да повдигна един важен въпрос – как може човек да живее нормално в такива условия?
Амир предложи да взема стаята му, но дори не си и помисли да си оправи спалното бельо. Голямото куче винаги спи на леглото, затова цялото легло е покрито с косми. Одеялото беше ужасно мазно и мръсно. Миришеше на урина и още 1000 други неприятни неща.
Трябваше сама да се оправям с проблема. Извадих няколко парцала, стърчащи от шкафа, и някак си оправих леглото. Иначе как изобщо може да се спи тук? Не съм гнуслива, но няма как нормален човек да не се погнуси.
Между другото той ме помоли да не си събувам обувките и съм благодарна за това. Как може да се събуеш тук, когато асфалтът на улицата е по-чист?
Тоалетната също беше в плачевно състояние, косми навсякъде, дребни пръски сапун.
Може би някой ще каже, че е некоректно да обсъждам този гостоприемен човек зад гърба му. Но аз просто обичам да разказвам за всичко, което ми се случва. И просто не разбирам как този египтянин – млад, здраве човек, се чувства комфортно да живее при такива условия.
В Египет дори попаднах на подобни хотели, където леглото е мръсно, стени са мазни, порутени, подът също е по-мръсен, отколкото улицата отвън, а за това трябва да платя пари.
Все още нямам обяснение за това. Защо хотелските услуги са толкова отвратителни и отблъскващи? Може би и вие се чудите как е възможно да съществува такава обстановка.
