Често определян като най-красивия остров в Средиземно море, Капри е надарен с великолепно съчетание от природна красота и чар. Богатата му история е пълна с интригуващи разкази за скандали и колоритни личности.

Разположен на 32 км на юг от Неапол и на 6 км от полуостров Соренто, островът е дълъг около 10 км, покривайки площ от около 15 кв. км. Територията му е разделена между общините на град Капри и Анакапри.

Свидетелствата за човешко присъствие тук датират от преди около 400 000 години. Често оприличават релефа му на гърба на камила – има две високи планини с ниска част между тях, която от двете страни плавно се спуска към морето.

Известен като Изумрудения остров, Капри се радва на красиви синьо-зелени води, които блестят като скъпоценен камък на слънцето.

Град Капри

Главният град на острова е истински лабиринт от магазини и ресторанти, много от които с типична средиземноморска архитектура. Неговите тесни улици и стълбища се пресичат от подпори, които поддържат очарователните белосани сгради. В града живеят около 7300 души, съобщава butterfield.com.

Площад „Умберто I”

Ако град Капри е сърцето на острова, то неговият главен площад е неговият пулс. Този социален епицентър е обкръжен от кафенета на открито, където известни личности стоят рамо до рамо с ексцентрици и други интересени персони. Посещението на Капри никога не е пълно, ако не сте изпили едно кафе или аперитиво в някое от заведенията на площада.

Църквата „Сан Стефано“

Построена от майстор от Амалфи през 1683 г., тази барокова църква е разположена над площад „Умберто I” на мястото на някогашна катедрала. Единствено часовниковата кула е останала от старата катедрала.

Град Анакапри

Анакапри започва развитието си през 16-и век като център на земеделие и животновъдство. Той винаги е бил по-труднодостъпен от Капри заради своята височина от 275 метра над морското равнище и отдалечеността си от двете пристанища на острова. Днес там живеят около 6000 души.

Църква „Сан Микеле“

 Бароковата църква в Анакапри е построена между 1698 и 1719 г. Тя е известна със своя уникален под, изобразяващ изгонването на Адам и Ева.

Марина Пикола

На южната страна на острова се намира „Марина Пикола“ („малко пристанище“), в подножието на Монте Соларо. За разлика от хаоса и шума на основното пристанище „Марина Гранде“, тук има малко движение и посетителите могат се релаксират на плажовете с малки камъчта.

Тук потърсете Скалата на сирените – мястото, където митичните омайници примамвали местните рибари, според римските легенди.

Торе Дамекута

Една от многото вили на римския император Тиберий, Торе Дамекута предлага една от най-изумителните гледки на острова. Под средновековната кула все още могат да се видят останките от малка римска резиденция и беседка, сгушена в пещера. Това обяснява и името на вилата – „домус“ значи жилище, а „кута“ означава пещера. Вилата е била покрита с пепел и изоставена след изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр.

Вила Йовис и Палацо ди Тиберио

Вила Йовис е най-голямата и вероятно най-значимата от 12-те резиденции на император Тиберий на Капри. От тук той управлява Римската империя в последните си години (27-37 г. сл. Хр.). Изгигащи се на скалистия връх на Монте Тиберио, останките от стените и основите дават добра представа за някогашното величие на императорския дворец.

От източната страна на вилата на върха на Монте Тиберио има малка църква – „Санта Мария дел Сокорсо“, откъдето се откриват великолепни пейзажи. Най-близо се намира фарът, който някога е бил част от система за съобщения със сигнали на Рим.

Друго интересно място е отвесната скала, известна като Салто ди Тиберио. Твърди се, че Тиберий хвърлял враговете си и любовниците, от които се е отегчавал, точно от тази скала.

Арко Натурале

Тази живописна каменна арка се е оформяла в продължение на векове под действието на морската ерозия. Първоначално е била голяма подводна пещера, която е прониквала в планината.

Виа деи Фортини

„Пътеката на крепостите“ е живописен маршрут, проправен в скалите на Капри. Като на магия там се появява стълбище, издълбано в скалните масиви, което продължава напред докъдето стига погледът.

С кристалните си светлосини води от едната страна и скалистите издатини, крепостта покрай пътя, която сега е изоставена, първоначално е била построена за защита от набезите на сарацините. По-късно е възстановена от британците при Наполеоновите войни.

Тази неоткрита страна на Капри предлага спиращи дъха гледки към морето и възможността да срещнете някоя коза, която да ви прави компания по маршрута.