Градовете приличат на хората – те растат, стареят и често губят някогашната си красота. Въпреки мотото си „Расте, но не старее“, София не е изключение, пишат от Бг Войс.
Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я?
Всеки знае „Витошка“ – най-популярната търговска улица в столицата. Знаете ли обаче, че търговският кипеж на града до Втората световна война е бил на друга една софийска улица? Въпреки неособено оригиналното си име – „Търговска“, тя е била мястото, където е врял и кипял животът на София.
Улица „Търговска“ е изчезнала улица. Тя се е намирала на мястото, където днес е издигнато Ларгото. А за по-голяма точност – била е на мястото на сградата на бившия Партиен дом. На нея буквално е можело да бъде открито всичко – от дамски накити, чорапи и сватбени рокли, през военни униформи и мъжки костюми, та до детски играчки, швейцарски часовници и лекарства.
Ароматът на турско кафе се е носил още от ранни зори, когато търговците отваряли магазините и дюкянчетата си, струпани по улицата. За разходката си там жените са обличали най-модерните си европейски дрехи, а мъжете са носили дори и бастунчета.
Така до началото на Втората световна война ул. „Търговска“ е била най-цветущата част на града – средище на целия градски живот. Смята се, че тя е била и сред двете най-важни търговски артерии още от създаването на града – както по време на робството, така и през Възраждането.
Разрушена е напълно по време на бомбардировките през Втората световна война и така и не е възстановена. И до днес обаче в най-старите софийски домове могат да бъдат открити картички, които пазят спомена за изчезналата от сърцето на града улица.
До началото на 19 век софиянци познават само „конския трамвай“ – омнибус, теглен от коне, който превозвал от църквата „Св. Неделя“ до гарата, Горна баня и Княжево. Новият век обаче София посреща с изградена трамвайна мрежа. Така на 14 януари 1901 г. тръгва първият трамвай и столицата ни става една от малкото европейски държави, които използват електрически градски транспорт.
Трамваят изплашил софиянци със скоростта си – 20 км/ч. В първите трамвайни вагони е имало салони за първа и втора класа, като билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а за втора – 10. Първите возещи били възхитени от трамвая – от „бързината му и светлите искри под колелата и на жицата отгоре“.
Пред медиите те посочват, че той върви бързо, без друсане и се осветява електрически и „има изящна мебелировка“. Въпреки че има обособени спирки, по желание на пътниците трамваят можел да спре и на други места.
След първоначалната еуфория обаче цената на първокласните вагони се оказала твърде висока за софиянци и те стояли празни, заради което бързо били премахнати. Но билетът не бил единствената причина гражданите да не се возят в новото технологично чудо. Те се плашили и от скоростта – 20 километра в час. Затова на трамвая му трябвало доста време, за да надделее над конските омнибуси, файтоните и каруците.
Иван Вазов например се престрашава да се качи на трамвая цял месец след пускането му. Той го описва в цели три разказа, които обаче не са особено ласкави. Той пише: „Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове на софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици“.
Въпреки всичко трамваят променил манталитета на над 50 000 софиянци, които започнали ежедневно да го използват. Чиновниците дори били задължени да ходят на работа с костюми, тъй като в трамваите било чисто и външният им вид се запазвал.
Първите изцяло български трамваи носят патриотичното название „Република“ и се появяват през 1956 г., а след тях идват и не по-малко „родолюбивите“ „Комсомолец“ (1956 г.) и „Космонавт (1961 г.).
Последните два обаче са взели много висока цена с над 40 жертви заради практическата липса на спирачки. На базата на тази грешка се разработват и следващите трамваи – „София“ (1965 г.), които установяват продължително господство по софийски релси.
В бурните десетилетия след Освобождението, а също така и покрай Първата и Втората световна война, българската столица се променя значително – тя се сдобива с подчертано европейски дух, който започва да губи постепенно след 1945-а, а дори още повече след 1989 г.
