Мюсера – това е едно замиращо селище. На практика е град-призрак, сянка на собственото си минало. В малкото селище сред гористите планини на едноименния резерват по времето на СССР са живели около 500 души, а сега са останали няколко десетки.

Мюсера е селище от градски тип на брега на Черно море, в район Гадаута на частично признатата република Абхазия. Там се намира прочутата държавна вила (дача) номер 8, известна още като дачата на Сталин. Това е най-малко познатият изоставен град в региона. Някога той е бил затворен град.

Самият резерват се намира в зона със субтропичен климат, но през зимата е доста студено. Не чак сибирски студ, но със средна температура през януари от 5 градуса и висока влажност. Затова наличието на централно отопление в града е напълно оправдано. Но е по-правилно да се каже, че е отопление тук е имало, тъй като днес котелните помещения са напълно изоставени.

И двата котела на въглища са разглобени и частично нарязани с скрап. Сега жителите трябва да се задоволят с електрически печки.

В съветско време котелите работели на въглища, добивани в планинските райони на страната. Сега няма въглищни мини, няма дори железопътна линия, която да свързва изоставените миньорски села с останалата част от страната.

От друга страна, от всички замиращи градове на Абхазия Мюсера изглежда най-добре. Преди пет години високите сгради получили нови покриви, които ще издържат дълго време.

Може би достатъчно дълго, за да могат обитателите, избягали след войната през 1992-1993 г., да се върнат по домовете си. Апартаментите все още са на собствениците си, които ги посещават от време на време. В резервата не могат да се строят нови жилища и има надежда някога построените вече къщи да имат добра цена.

Но сега Мюсера далеч не е най-доброто място за живеене. Тук няма автобуси и дори за пазаруване на основни стоки трябва да се ходи с кола. За щастие, всички жители имат автомобили.

Достъпът до града сега е свободен. Само някои останки от миналото напомнят, че някога селището е било от затворен тип. Например турникети пред някои къщи.

В сградата на администрацията светят лампи. От шестте етажа на сградата светят прозорците само на първите три. Колкото е по-висока, толкова по-големи са шансовете на една сграда да бъде изоставена. Течащите покриви бързо превръщат бетонните постройки в неподходящи места за живеене.

Някога в Мюсера е имало болница, детска градина и училище. Сега от тази инфраструктура не е останало нищо.

Любопитен факт е, че първоначално градът е построен за работници на държавната вила, а към края на СССР хората работели основно в пансиона в Мюсера. Сега заетостта на пансиона е слаба. Тук морето и плажовете не са много добри, не идват много туристи.

Уединеността изиграва лоша шега на пансиона. Построен за нуждите на Всесъюзния централен съвет на профсъюзите, той е прехвърлен от Горбачов на КГБ и превърнат в санаториум от затворен тип. Местните пък казват, че тук са почивали и обикновени хора от целия СССР.

Пак местни жители твърдят, че Сталин никога не е отсядал в Мюсера. Екскурзоводите, обаче, разказват друго и наричат държавната вила номер 8 негово почти любимо място за почивка. Къде точно е истината засега не е ясно.

Сега държавната вила е отворена за посетители.

На 2 км от Мюсера се намират руините на средновековния храм на река Амбар, който е бил разрушен по време на османското владичество.

В крайна сметка, ако не се върне към живот, градът в резервата ще бъде оставен изцяло на природата. Което не е чак толкова лошо развитие.