Преди половин век цяло море изчезна от лицето на Земята. То изведнъж беше просто като попито от гигантска топка памук. Старите моряци си спомнят как са хранели с риба целия Съветски съюз и са правили сватби на кораби. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Децата на моряците си спомнят колко бързо изчезна Арал, внуците оцеляха в мъртвата пустиня, а правнуците вече се съмняват дали Арал изобщо е съществувал и дали нещо не ги лъжат. За Арал е писано много и ще се пише докато хората още живеят тук. За "наследниците" на Аралкум - вижте уникалната документална фотосерия на Юлия Галушина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сухото дъно на Аралско море е покрито със сол, пестициди и токсични химикали. Пясъчните  бури носят тази смес стотици километри, отравяйки земята и хората. Учените откриват следи от аралска сол в Скандинавия, Антарктика, Норвегия, Беларус ... Земята на Аралско море е толкова солена, че нищо не расте по нея. Хората не засаждат градини, солени блата избиват навсякъде. Отгоре е солена кора, а под нея е кална тиня, а ако стъпиш в нея, ще потънеш и повече няма да изплуваш...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По ирония на съдбата, солта убива целия живот на Аралско море, но и солта се наследява като съкровището на тази земя. На 22 километра от Аралск, на езерото Жаксикилиш, са концентрирани най-големите природни резерви в Казахстан - 20 километра „бяло злато”. Тук сол се добива и произвежда в продължение на 90 години, резервите ще бъдат достатъчни за повече от едно поколение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така че има и някаква полза от изчезването на морето...