Не от вчера Занзибар привлича с екзотичен чар, бели като брашно пясъци и топло море. Малкият източно-африкански архипелаг в Индийския океан е една от най-привлекателните световни дестинации вече няколко години. Но през настоящата пандемична зима, в която ски-курортите в Европа са затворени, а обичайните дестинации за почивки на Карибите или в Азия - недостъпни, Занзибар се превърна в абсолютният хит за българите с приключенска абстиненция. 

 

Предприемчиви български туроператори реагираха бързо на търсенето и организираха множество директни чартърни полети от София до слънчев Занзибар, където едно от основните предимства е, че не се изискват негативни за Ковид 19 PCR-тестове от туристите на влизане. Освен това хотелите и цените на острова са повече от добри, а океанът е особено гостоприемен за феновете на сърфа, кайта и гмуркането. Най-изгодни условия предлагат от „Емералд Травел“, които доскоро организираха най-вече чартърите до Турция, Хърватия и Египет. Е, от тази зима те летят и до Занзибар. Датите на полетите им от София са на 23 февруари, 5 и 19 март, 2 април, както и на 12 март и 2 април – от Варна. Туроператорът предлага богат избор за настаняване в над 30 хотела (https://emerald.bg). Има и опция чартърът до Занзибар да се комбинира с полет и сафари до континентална Танзания (2 нощувки в лоджове в националните паркове с наблюдение на диви животни и 5 нощувки на острова.)

 

Занзибар, чието старо име е Унгуджа, е бил управляван последователно от португалци, араби и британци, всъщност днес е полу-автономна част от Танзания. Температурите там са идеални – целогодишно, но не прекалено жежко лято (до 30 градуса през деня, нощем - 27, като на морската вода). Освежаващият тукашен бриз духа постоянно, местните са дружелюбни и сърдечни, престъпността е нулева. Февруари, март, та дори април са в края на сухия (тоест „висок“) сезон в тази част на Африка. Сериозните дъждове са през май.

 

Ако вярваме на приказките от „Хиляда и една нощ“, Синдбад Мореплавателя е роден именно в Занзибар. Тъкмо тук е поел първата си глътка въздух и ненадминатият Фреди Меркюри, вокалистът на Queen. Семейството му (от персийски произход) го кръщава Фарук Булсара на 5 септември 1946 г. В Занзибар са живели още писателят Ърнест Хемингуей и изследователят-пътешественик Дейвид Ливингстън.

 

Бащата на Фреди Меркюри бил счетоводител и работел за британското правителство в Бейт-ал-Аджаб (Къщата на чудесата). Тя е днес национален символ и се намира в Стоун Таун - старата част на град Занзибар, която е под защитата на ЮНЕСКО. В колоритния Каменен град може да се види и родният дом на Фреди Меркюри, където още живеят негови родственици.

Улиците са възтесни и човек едва успява да се промъкне между олющените сгради. Лабиринтът от сокаци като в ориенталски сук е останал от времето, когато Занзибар бил под контрола на оманските араби.

В Музея на палатите може да се проследи епохата на султаната Занзибар (до 1964 г. сградата му е резиденция на султана). Крепостта, строена навремето от арабите, сега подслонява Занзибарския културен център, галерия и театър на открито. В Стоун Таун се намира още книжарницата “Масомо бук”, която е вид мини-парламент. Всяка неделя по обяд в задната й стая се събират местните знатни мъже, за да разискват политиката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жителите на африканския архипелаг са изключително толерантни към чужденците, но тъй като са основно мюсюлмани, са и доста консервативни, затова в заведенията не се сервира алкохол. В заведенията за хранене обичайно не се сервира алкохол. Но бира можете да поръчате без проблем в крайбрежните барове и в хотелите. В затворените хотелски комплекси има всякакъв алкохол. Повечето жени носят на главите си кърпи, наричани „канга“, но лицата им са открити.

 

Арабите-мюсюлмани пристигат в Занзибар преди векове с дървени лодки с едно платно. Потомците им се придвижват и днес с подобни лодки, наричани „доу“, из водите край архипелага. С тях превозват от и до континента хора и стоки, доста от тях контрабандни.

 

В Занзибар, наред с минаретата на джамиите, могат да се видят католически катедрали, англикански църкви и индуски храмове. Подобна еклектика господства и в тукашния език суахили (микс от няколко африкански и арабски наречия) плюс официалния английски. Местните посрещат чужденeца с традиционния поздрав „джамбо“ (здравей) или „карибу“ (добре дошъл). Друг популярен израз е „хакуна матата“. Това не е просто фраза, а философия, житейска концепция – в нея се оглежда цялата занзибарска (и източно-африканска) вселена. Означава „не се тревожи“, но и „не бързай, зареди се с търпение, все някога ще стане“, с други думи „нямай грижи“, както се пее във филма „Цар Лъв“, благодарение на който „хакуна матата“ влезе в младежкия жаргон по целия свят. Впрочем Бони М първи го възпяха в едно от популярните си парчета навремето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На картата на света Занзибар се появява през X век, когато персийски търговци от Шираз акостират на брега в търсене на нови стоки. После го окупират португалците, а при султаните на Оман архипелагът се превръща в световен център на търговията с роби, слонова кост и подправки.

 

Карамфилът е донесен в началото на XIX век от Индонезия и скоро островът става главен износител на карамфилово масло в света. Когато занзибарският карамфил е бил във възхода си, цената му е достигала 10-12 000 долара. И сега подправката е основна стока за износ, но Индонезия, най-големият й потребител, вече я култивира за прочутите си карамфилови цигари и търговията не е същата.

 

В момента на архипелага освен карамфил се отглеждат черен пипер, канела, кардамон, ванилия, индийско орехче, хлебно дърво. Плантациите за подправки процъфтяват, а т.нар. „турове на подправките” (Spice tours) са сред най-любимите екскурзионни маршрути из Занзибар.

 

Що се отнася до робите, при арабите островът е Мека на търговията с човешка плът. В края на XIX век тук е единственото място на планетата с легален пазар за роби. Едва след дипломатическата намеса на британците, които дълго време си затварят очите, султанът на Оман забранява официалния алъш-вериш на хора. Контрабандата обаче продължава още дълго. Днес на мястото на някогашния пазар за роби се издига внушителна англиканска катедрала, а в двора й - специален мемориал в памет на жертвите.

 

През 1963 г. Занзибар, дотогава британски протекторат, получава независимостта си. На идната година занзибарците се присъединяват към съседна Танганайка, образувайки Танзания (името й се състои от първите срички на двете обединили се страни).

 

Занзибар е въплъщение на тропическия рай – уединение, ширнали се бели плажове, луксозни петзвездни курорти, живописни рибарски селца и девствена природа, която се опазва стриктно. Местното законодателство забранява използването на найлонови и пластмасови опаковки - глоба до 2000 долара или затвор до 1 година грози всеки, който ги произвежда или ползва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Истинска наслада за гмуркачите са кораловите рифове около Унгуджа и в съседство. Познавачи твърдят, че коралите тук са сред най-красивите в света. А водите са толкова бистри, че пъстрият подводен свят може да се наблюдава и с невъоръжено око.

 

В националния парк „Джозани“ могат да бъдат видяни изключително редките маймуни червен колобус – ендемичен вид, който живее само в Занзибар. От него са останали едва 1500 екземпляра, като 1/3 от тях са в този резерват. Друга местна атракция е наблюдението на делфини край курортното градче Кизимкази или на редките столетни костенурки, донесени някога като подарък от Сейшелите.

 

В Занзибар може да се наблюдава и един от най-впечатляващите природни спектакли на земята – феноменалните отливи, когато водата се отдръпва на стотици метри навътре, а дъното на лагуната се превръща в огромна бяла поляна, осеяна с морски звезди и раковини.