Познавате ли тази жена? Отговорът е категорично "Да". 

Тя е жената от рекламата, която виждаме непрекъснато. Сега обаче, тя е на едно специално място. В музей.

Всичко започва почти като на шега през 1999 година,  когато Алла е в Гърция.

Там вижда сувенирни формички за лед, изработени като жена с огромен бюст. Казва си „Представих си как слагам такива ледчета в чашите за уиски на мои приятели. Кой от тях не би се зарадвал“.

След това обаче нещо започва да ѝ прави впечатление. Че женското тяло като форма на реклама ни залива. Буквално отвсякъде.

Алла Георгиева разказва повече за „Музея на жената“, който можете да видите в София и как вече близо 20 години тя събира артефакти, доказващи един интересен и световен феномен -  женските форми не спират да бъдат инструмент за привличане на внимание.

 „След промените в България през 1989 година, рекламата започна да става много агресивна. Женското тяло ни заливаше буквално отвсякъде, на моменти изглеждаше пошло и вулгарно“, спомня си Алла.

Понякога обаче ефектът е комичен – еротично бельо от яйчени черупки рекламира птицеферма, слоган за женския бюст продава пица на плажа. „Започнах да снимам всичко, което ми правеше впечатление“, разказва още Алла. Така се появява и колекцията с кадри от билбордове и послания из цялата страна, в които отново женското тяло е център на изображението.

Така постепенно се оформя една колекция, в която ще видите снимки на билбордове, картички, дори отварачки за бира и кукли, календари, оригинални постери от рекламни кампании. Акцент са формите, извивките, липсата на дрехи и силно увеличените размери на тялото. Целта, разбира се е една. Винаги става въпрос за пари.

„Голотата и женските форми далеч не са само български феномен“, разказва Алла и допълва: „След Втората световна война всичко в живота на хората се променя. Именно тогава се казва, че розовото ще е за момиченца, а синьото – за момченца. Жените основно вършат домакинската работа, а мъжете изкарват парите. И за да привлекат вниманието на човека, който разполага с финансите, рекламите използват първичния инстинкт“, казва още Алла.

„Разбира се, с времето много неща са се променили. Може би вече голотата не е толкова агресивна – рекламите все по-често се стремят да разкажат история, която да се хареса и на мъжете, и на жените“, споделя Алла.

Въпреки това обаче, тя насочва вниманието ни към малките момичета. За тях се създава изцяло един нов свят, който непрекъснато ги насърчава да искат да консумират повече и повече. На моменти – да имат нереална представа за красотата.

„Винаги съм обичала куклите“, признава Алла и разказва още: „Понякога изработвам такива, колекционирам… Но има нещо, което ми прави впечатление.

Когато бях дете, куклата ми приличаше страшно много на мен. Т.е. – и тя беше дете. Изведнъж куклите започнаха да имат тънка талия, голям бюст, плътни устни и големи очи с извити мигли… “

В Музея на жената можете да видите още видео-инсталация за жените, които искат да приличат на легендарната кукла „Барби“. Те са от цял свят: България, Полша, Русия, Украйна, САЩ… Минават през пластични операции и болезнени процедури.

Парадоксално, но факт: много жени използват фигурата си, за да се рекламират. „Това също е нормално“, казва Алла. „Много от тези момичета имат добър нюх за бизнес и ако знаят, че формите им могат да донесат печалба – го правят. Така например руската жива „Барби“ се издържа от козметичната индустрия“.

Целта на колекцията на Алла не е да обижда или критикува. „Не съдя никого. Това е музей, а основната цел на всеки музей е да запази времето такова, каквото е. Аз искам да запазя това, което съм видяла“.

В колекцията на Алла можете да видите още много предмети от цял свят, както и снимки от култови български рекламни кампании, които остават скандални и до днес.

Розовата стая, в която в момента се помещава Музея на жената ще бъде дом на сбирката до 30 септември, като и в момента се търси постоянен дом на експонатите.

Музея на жената е част от проекта „Всичко ни е наред“, осъществен с подкрепата на Българския фонд за жените.

Експозицията можете да видите в къщата-музей „Вера Недкова“ на улица „11 август“ №2 до 30 септември.

Рисунка с цитат от експозицията Източник: Музей на жената. Частна колекция на Алла Георгиева