Самолетът ни беше задържан 12 часа. Много обидно! Хората прекараха толкова много време на летището, а след това още 6 часа във въздуха на борда на самолета, под шума да двигателите двигателите, изтощени. За някои нервите се оказаха не толкова силни, колкото трябваше да бъдат, пише руска туристка в социалните мрежи.
Двигателите на самолета бяха изключени. Командирът пожела на всички приятна почивка. И пътниците, пляскайки с ръце, бутайки и дрънкайки багажа си, се втурнали да излязат от красивия лайнер.
Опашките на контролно-пропускателните пунктове тъкмо нарастваха. Самолетите пристигаха един след друг. А арабите, седнали на контрола, не се отличаваха с бързи реакции. Или може би ние, уморени, сме мислили така. Исках вече да съм на удобно легло в стаята си. Да почина, да се отпусна. Часът наближаваше 21:00.
Уморените туристи въздишаха дълбоко и мърмореха. Линията се движеше бавно и никой не очакваше такава неприятна ситуация, която вече трябваше да се случи по всяко време.
Паспортите са проверени. Вече вземаме чантите от лентата и се отправяме към последната процедура, за да преминем в света на богатствата и удобството.
Пред три приятелки, три жени в напреднала възраст. Видно е, че са уморени и се сдържат с последно усилие. Но се опитайт да се усмихват. Много добре! Красавици!
Кажете ми, че пенсионерите не живеят добре! Хващам куфарчето на едната и помагам да стигне до апарага, снимащ роговицата на окото. Двама доволни тонирани „младежи“ вече бяха преминали през всички процедури за проверка, а последният се поколеба. Отново и отново, злобният арабин с неприятно лице насочва роговицата към камерата. Жената, както изглежда, се опитва да отвори по-широко очите си. А след това не издържа и се ухили на досадния човек в бяла роба.
Полицията се появи сякаш от земята. Те сякаш само това чакаха. Бяхме объркани от очите на оттеглящи се мъже в униформа, водещи жената за тънките й ръце.
Not experience. They'll sort it out. (Не се притеснявайте. Ще се разберат.) Каза арабинът и посочи с ръка да тръгнем с изпъкнали очи към устройството.
Какво се случи тогава, не мога да кажа повече поради незнание. Трите приятелки вече не видяхме. Какво наказание понесе онази, не ни е известно. Имам надежда, просто им се поскарали. Но кой знае ... Все още измъчва, че не се намесих. Но дали би помогнало или навредило?
