Условията в индийските домове за сираци са наистина ужасни. Недостигат храна и вода, също като лекарства в случай, че някой се разболее. 

От персонала често си позволяват да малтретират физически децата и най-лошото е, че много от тях дори не са сираци. Поне не и в тези места, които служат като капан за туристите.

Собствениците на тези сиропиталища изпращат до набелязаните села свои служители, които договарят с родителите наем за децата точно за такива "капани". 

Когато, след това, нищо неподозиращият турист види какви са условията в такива домове и при каква бедност живеят децата там, не се колебае да направи дарение, воден от естествената човешка милозливост. 

Парите, обаче, отиват в джобовете на тези, които поддържат домовете. 

Ужасяващото е, че родителите вярват, че за техните потомци ще се погрижат добре. 

За собствениците те са преди всичко начин да припечелват. Затова, когато "сирачетата" пораснат и престанат да предизвикват съжаление, ги връщат обратно на семействата им, а на тяхно място застъпва следващото поколение. 

Сандра Хойн е журналистка, която обикаля няколко подобни домове и успява да ги фотографира. 

"Със снимките си искам да покажа това нещастие, което туризмът, въртящ се около подобни домове, причинява. Тези деца губят семействата си, живеят ужасно.

Важно е да се подпомага връщането на децата обратно в семействата им, а не те да бъдат разглеждани като туристическа атракция от бедна Индия.

Вместо това много туристи от Европа и Америка даряват пари и така позволяват съществуването на такива "сиропиталища", твърди Сандра Хойн. 

Ето и няколко нейни фотографии от тези ужасни места: