Често пъти азиатската култура звучи и изглежда за европейските гражданин доста чужда. Трябва обаче да отбележим, че навиците, от които сме тръгнали самите ние преди много време, все още живеят в повечето азиатски страни и не само това – те направо процъфтяват. И това, което се счита за нормално за тях, може да предизвика негативни чувства в нас, че дори и отвращение.

Например, в повечето азиатски страни, с изключение на онези, които изповядват исляма, хората не смятат за необходимо да премахват излишното окосмяване от различните части на тялото си.

Оказа се, че в Азия хората изобщо не намират за необходимо да се бръснат, особено в интимните си части.

Причината азиатките да не се бръснат, а да си ходят космати, е свързана със…зрелостта. Според тяхната култура обезкосмените части на тялото са присъщи само за децата и тийнейджърите, които още не са готови за интимен живот. Окосмяването пък показва, че жената е зряла и вече сексуално активна.

Има го и този момент, че азиатските мъже намират косматите жени за секси и дори обичат гъстата растителност. Това се доказва дори от древните китайски гравюри, изобразяващи интимността между мъж и жена, от който се вижда, че представителките на нежния пол са косматички.

Има и още една причина, заради която се смята за срамно азиатските жени да са с обезкосмени интимни части. В древността тези жени, които са премахвали косъмчетата от интимните си части, са имали разкрепостен сексуален живот и често пъти и по много задоволявали чужденците, осъществявайки най-древната професия на света.

Именно заради всичките тези причини за азиатките се смята за срамно да се обезкосмяват още повече в интимните части.

Важно е и да уточним следното – не случайно в началото на текста заявихме, че тези правила важат за страните, където ислямът не се практикува. Според религията на мюсюлманите човек трябва поне веднъж на всеки 40 дни да „освободи” тялото си от излишните косми в областта на подмишниците и слабините. Като цяло, толкова по-често, толкова по-добре. Подходът към хигиената в исляма е по-сериозен, в будизма пък на подобни теми се обръща много по-малко внимание.

За нас може и да звучи гнусно и нехигиенично, но за тях е вековна традиция.