"Всички сме отровени", само смяната на поколенията и добро образование - информация може да излекува тази нашенска ситуация с темата за досиетата, която непрекъснато тресе по различни начини обществото и политиката в България, казва Екатерина Бончева, втори мандат член на Комисията по досиетата, както я наричаме за кратко извън дългото й институционално име.

„Няма друг начин. Аз виждам сега, особено, когато бяха големите протести, колко интересни и интелигентни млади хора има. Но ние ги виждаме инцидентно и те изчезват. Да не говоря, все пак, и за хорото от средното поколение и от нашето поколение - също. Един Сашо Кьосев - удоволствие е да го слушаш, Георги Лозанов, Георги Господинов, но техните гласове са малко гласове в пустиня. Проблемът ще се реши поколенчески. Въпросът е поколението, а поколението е интелигентно, но то е сляпо за тази история, за която говорим с вас." Като хуманитарист подчертава, че тази част от историята трябва да влезе в учебниците, абсолютно задължително. А като литератор пожелава българистите да изследват езика на документите, който е много показателен и като особен жанр, създаден от тоталитарната държава.

Разговаряме в кабинета й в сградата, където се помещава Комисията. В нея, като че ли събрани по някакъв си свой начин парадоксите на времето ни след промените. Това е сградата на Националната опера, през чийто достолепен вход всеки ден хората пристъпят с вълнение и възторг в очакване на голямото изкуство. В края на сградата на ъгъла на бул. „Раковски" и ул. „Врабча" се издига грандиозната фигура на Александър Стамболийски, а в страничния вход се влиза в офиса на ПП „Атака" на партерния етаж, а над него е проверката за влизане в офисите на Комисията и нейната читалня. Отвън на сградата провиснал плакат съобщава, че там е офисът на един от вариантите на БЗНС. Многолика сграда...

"Проникването на ДС сред интелигенцията,

независимо дали са вербували хора или са ги разработвали е ставало постепенно. В един от нашите сборници има един интересен документ от 1946 г., в който в един от първите отчетни доклади на ДС се казва, че службите на ДС за контрол върху печата вече имат големи завоевания. Обхванати от контрол са 143 списания, 126 всекидневници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестникопродавци. Това значи две неща - от една страна вербуване на агенти и от друга - поставяне на хора под наблюдение. Така е започнала тази развращаваща и разлагаща роля на ДС, която се наблюдава във всички сфери" е изводът на Екатерина Бончева.

„Интелигенцията по никакъв начин не е била пропусната, напротив! Ще направя малко отклонение, но има връзка с това, което искам да кажа. Атанас Буров, банкерът още 1940 година има паспорт, с който може да излезе от страната и да живее във Великобритания. Той така и не прави това и около 9 септември 1944 г. казва: „Новата власт ще има нужда от моите пари и от моите знания." Новата власт има нужда само от неговите пари, а той по-късно почива болен в затвора. Когато се е формирала ДС, тя е имала огромен проблем със своите кадри. Пак ще цитирам един документ от септември 1946 г. , публикуван в наш сборник. ДС признава проблема с кадровото си обезпечаване. Едната от причините за това е, че хората, които са на работа в ДС гледат не на делото народно, а по-скоро като свърталище на хора пропаднали, авантюристи, неспособни и т.н. „ДС не се е наложило още в нашия обществен живот като един авторитетен орган." И те имат нужда, това си е, мое наблюдение, по някакъв начин да създадат и собственото си самочувствие, както са имали нужда от парите на индустриалците, така са имали нужда от знанието и умовете на интелектуалците. Те черпят от тях самочувствие. Няма да спомена името, защото човекът много отдавна е починал, ние нямаме основание да го проверяваме, но той е един от известните български учени в областта на историята, изключително авторитетен човек, който се оказва, че е бил сътрудник на ДС. За мен това беше една от най-големите изненади. Защо този човек е трябвало да бъде привлечен там. Те са се нуждаели от неговите знания и авторитет, не защото са ги ползвали по някакъв начин, а за да прехвърлят това към собствения си авторитет, т.е. да черпят, да пият от неговия авторитет, от друга страна да кажат „и този работи за нас, и този ни сътрудничи и този работи за нас", търси в дълбочина какво се крие зад документите на ДС Екатерина Бончева. Опитва се да запълва пъзела на тази тоталитарна машина за натиск върху хората, чиито винтове и гайки продължават да се движат, макар и скърцайки вече почти 25 години след промените. Като журналист и литератор иска да си обясни механизмите, по които това се е случвало.

„Първоначално вербуването е ставало по линията на репресията със заплахи.

За мен това донякъде е извинително - представете си през 50-ге години, когато заплашват теб, а още по-страшно заплашват семейството ти, детето ти - не можеш да устоиш. По-късно това е ставало по линия на съблазънта - социален асансьор - искаш да отидеш в Хайделберг - подписваш, ако не си оставаш тук. Когато се създава Шесто управление - там вече се създават и различни отдели, но преди това е създадено т.н. Трето управление, което е за борба с контрареволюцията и то следи т.н. „бивши" от разбитата опозиция. След това през 1967 г. по подобие на създаденото преди това в Съветския съюз Пето управление се създава и Шесто управление, което се създава „за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционерите, националистическите и други противодържавни прояви в страната, вкл. и срещу инакомислещите". Това е интелигенцията, в която са били включени и студентите. Там има най-различни отдели, например, първи отдел. Проф. Николай Георгиев точно го назова „полицейско-литературен отдел". Това е отделът, който следи творческата интелигенция, има един седми отдел, който обобщава информацията, в който материалите са под формата на рецензии. Интелигенцията е трябвало да бъде обхваната изцяло, както и всички сфери на живота. Кой е могъл да устои, някои да устоявали, други не са могли.

Има данни, че ДС по отношение на интелигенцията е приложила една хватка, която е много любопитна и е била с цел неразкриване на агентите. Ние имаме такива случаи, които сме оповестявали - в Първо главно управление, което за контраразузнаването е работило по различен отчет от другите управления, по различна система. В него се казва, че с цел конспириране на агента, той се регистрира като ДОР, т.е. дело за оперативна разработка. Аз те вербувам като агент, но не те записвам като агент или те записвам като агент, но същевременно те записвам и като дело за оперативна разработка. Имахме няколко такива случая и, като се насложат става ясно, че това е било една система, в която се вижда, че са искали дълбоко да законспирират агентите си при едно евентуално разкриване на досиетата, макар че те не са мислили, че тази информация ще стигне до хората.", проследява механизма Екатерина Бончева, за да обясни една система, за която се знаеше, но не се подозираше мащабът й. Споделя, че в работата й в Комисията най-много я е изненадал броя на хората,

следени от ДС са над 450 000 души, почти половин милион,

макар че подозира, че са били повече. Огромен е броят и на агентите, а това са пари, които са се харчили за една абсолютно безсмислена дейност. „Аз прегледах сега едни стари записки и си припомних имена, които като видях в първия момент не можех да повярвам, че става дума за тези хора, които лично познаваме и аз едно време като човек на перото и на словото във вестник „АБВ" съм работила с тях, дори в един отдел." Чувства, които много хора навсякъде в сферите, които обследва Комисията, са изпитали първоначално изненадата от фактите първоначално, а после и болка и разочарование от двойния стандарт в живота на близки хора и колеги. Всеки по своему го е преживял и преживява и до ден-днешен.

„От времето, когато работех в „АБВ" са ми останали само хубави спомени, най-вече от няколко души. Първо от моя приятел Стефан Тафров /представител на България в ООН в момента, преводач, литератор и общественик - бел. авт./, с когото осем години сме работили в една стая. Като говорим за ДС, аз съм свидетел, че в един период от време почти всяка седмица около 3 часа следобед се обаждаше ченгето на Съюза на писателите, ние го знаехме вече, и го канеше на кафе. После като се връщаше Стефчо ни разказваше, че той го е уговарял за сътрудничество. Стефан знаеше шест езика, но не беше ходил по-далече от Капитан Андреево и така и не отиде на нито една командировка, освен в Полша май, докато беше във вестника. Накрая агентът му беше казал: „Бе момче, съгласи се - на две ведомости ще се разписваш, две заплати ще получаваш!" И Стефан, за да се отърве му беше занесъл, за да отговори на призива да напише нещо, му беше занесъл втория екземпляр за една рецензия, която беше написал за Ивайло Дичев и беше излязла вече във вестника. И той го остави на мира в крайна сметка.

Другият човек, за който имам прекрасни спомени, е Филип Панайотов, главният редактор на „АБВ". Сега си давам сметка какво му е коствало да запази вестника от груба политизация. Той е един от хората, който много помогна Симон Варсано, фотографа, който беше написал „Живков - Сталин - Димитров" и, който бяха простреляли. След това разбрахме, че бяха идвали хора от ДС при Филип Панайотов и бяха искали нещо компрометиращо срещу Симон.

Филип Панайотов се беше противопоставил.

Той и на мен ми е помагал. Аз имах, което е смешно на фона на това, което се случи на Симон, желание със семейството ми да пътуваме до Гърция с Туринг-клуба и само моята изходна виза не излиза. Оказа се, че са идвали от ДС и са казали, че баща ми е бил бранник и за това не ми дават виза. Първо се оказа, че баща ми не е бил бранник, второ Филип беше успял да предаде чрез наша колежка, а тя на Стефан Тафров, а Стефан на мен, че трябва да намеря две бележки от двама души, които познават баща ми, да кажат, че не е бил бранник. Единият от тях беше Владимир Голев, с който в отделенията са седели с баща ми на един чин и който беше написал: „Петко Бончев няма фашистки прояви.". Това са дребни детайли, но те по такъв начин те проникваха в живота ти.

Панайотов успя да запази не само вестника от груба политизация, но с такива, а е имало и други такива жестове, той е помагал. Разбира се, после се оказа, че хора от отдела и началникът на отдела са били сътрудници на ДС, което ние нямаше как да знаем. Навсякъде това си е било една практика. Но тогава ние това не го усещахме, защото Филип Панайотов даде възможност на едни истински интелектуалци като Исак Паси да водят рубрика във вестника, което беше доста трудно. Там се изявяваха хората на перото, които нямаха достъп до други места. Имаше един момент, в който заради едни пререкания за един материал за Екатерина Каравелова, вестникът беше на косъм от затваряне, но той и това успя да направи - да го спаси. Имаше такива островчета на по-различното мислене, които можеха да съществуват. Така, че имаше и много достойни хора.", връща се във времето с личните си преживявания Катя Бончева. Тя е убедена, че

трудно ще бъде закрита Комисията,

защото ще има огромен европейски скандал и България е в една европейска мрежа. „Ходим регулярно на срещи, те идват тук на нашите срещи. Тази мрежа обхваща всички подобни структури в бившия социалистически лагер. Само, че те са на светлинни години от нас, защото са създали институти за национална памет вече. Чуждестранните ни колеги ни подкрепят при всеки проблем, особено германците са много активни и се обаждат тук, питат какво става, интересуват се. Бяхме на конференция в Брюксел, където разговорите са вече на друго ниво. Хората не говорят вече за досиета като такива. Те са ги отворили, прочели са ги, оценили са ги и сега темата за тях е темата за паметта, път към ключови събития от техните си истории. Те разсъждават върху това. Ние единствени тук, говорим все едно, че е 1990 година и се чудим какво да направим с този огромен информационен масив. Това забавяне се оказва фатално и още нещо

фатално е, че нямаше лустрация.

Категорична съм, като гледам какво се случва при нас и какво се случва в останалите държави. Под някаква форма, защото те са различни форми на лустрация - в Германия лустрацията е до 2019 година, в Полша има т.н. лустрационен съд, всяка държава си избира формата на осветяването и лустрацията, в зависимост от националните си особености. Ние сме единствените, за които лустрацията е мръсна дума. Сега в Брюксел имаше една много интересна лекция на унгарски евродепутат, когото попитах дали не е късно за лустрацията. Той каза: „Никога не е късно!" не може една демокрация да бъде истинска, здрава демокрация без две основни неща - пълна информация и лустрация. Но у нас това е невъзможно. Сега е много късно да се говори за някакъв тип лустрация, защото освен парите са препрани и биографиите, до голяма степен", коментира не без огорчение Екатерина Бончева. Тя припомня как падна единственият лустрационен текст в Закона за радио и телевизия, който ограничаваше, забраняваше сътрудници на ДС да бъдат членове на СЕМ и генерални директори на БНТ и БНР. Според нея тази форма на лустрация би могла да съществува. Счита, че не е редно в Парламента да има депутати, свързани в ДС, което да важи и за Министерски съвет. В този кабинет такива няма. В тези висши държавни институции не трябва да има такива хора. Част от общественото мнение поставя въпроса, че при това положение бившите сътрудници на службите биха отишли в частния бизнес. „Хората в частния бизнес не са тези, които формират общественото мнение и взимат основните политически решения", аргументира тезата си Екатерина Бончева. Това, което се опитваме с този закон е да дадем правото на хората поне на информиран избор - когато слушаш или гледаш телевизия да знаеш кой говори, казва тя.

„Задължително е да има институт по Национална памет,

но това не може да стане преди архивът да бъде събран и обработен по правилата на съвременното архивно дело. Обяснява и трудностите в работата на Комисията. Показва снимка, качена в рамка над бюрото й с оригиналната азбука на ДС, която е фонетична, с единствената цел, ако някой проникне в картотеката да не може да се ориентира. „Например, аз съм Боряна, но моите документи не идват след А. Ние приехме архива на ДС в такъв вид и той трябва да бъде подреден, така че изследователите, които работят при нас да могат да го четат и да се ориентират в него. Все още при нас не са всички архиви. Има три ведомства, от които все още не сме получили архивите - това са полицейските архиви от Министерството на правосъдието, неголяма част от архивите на Националната разузнавателна служба и другото, което за мен е непростимо Военната информация 33 000 архивни единици трябва да ни бъдат предадени, за да можем да попълним архива. Но тези неща могат да бъда решени. След като бъде организиран този архив, тогава може да се мисли за създаване на Институт за Националната памет. От друга страна пък с промяната на Закона и със разширяването на Закона вече и общински дружества и приватизационни дружества увеличи се работата. Какво да спрем дотук, тогава поставяме в неравностойно положение тези, които са обявени от тези, които не са обявени. Така, че всеки, който говори за закриване на Комисията мисли не само лошо на Комисията, а на всичко, което е свързано със знанието. Това, което е при нас е свързано със знанието и с правото на информиран избор.", казва Екатерина Бончева.

Източник: ВЪПРЕКИ.COM