На 27.2.1879 г. случайно е открит захаринът при изследвания на окисляването на 2-толуолсулфонамид, които прави руският емигрант Константин Фалберг в лабораторията на американския професор А. Ремсен в университета „Джона Хопкинс".Според разпространената версия Фалберг направил откритието, докато обядва. Хлябът му се сторил леко сладък, но никой друг от семейството му не усещал такъв вкус. Ученият моментално се досетил, че не хлябът е сладък, а явно неизмитите му добре пръсти след работата в лабораторията до обед са подсладили всичко пипнато.
Препаратът върху ръцете му по онова време се наричал сулфаминбензолна киселина и след обяда руснакът започнал трескава работа в лабораторията. Така от съединенията на горепосочената киселина е синтезиран захаринът, 300 пъти по-сладък от захарта.
През 1884 г. Фалберг патентова способа за получаване на захарин и започва производството му, обаче първоначалният метод се оказва неефективен.
Въпреки това след около 20 г захаринът вече се използва масово за подслаждане на храни и напитки. Забрана върху употребата му е наложена в 1902 г. в Германия, когато правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин, защото били засегнати интересите на правителството му в захарната индустрия. По онова време годишното производство на захарин достига 175 000 кг и относително евтиният „сладък конкурент" става твърде сериозен играч на пазара.
По време на Втората световна война производството на захарин е увеличено, поради недостига на обикновена захар. По онова време специфичен метало-нагарчащ вкус на захарина, който остава в устата известно време след консумация, е дори по-силен и осезаем от днес, когато почти не се усеща след множество подобрения на формулата. Главната му съставка е бензоичен сулфилимин.
Едва през 1950 г. в американската компания Maumee Chemical Company в Охайо е разработен метод, в който формулата няколкократно е подобрена и вкусът е чувствително подобрен. Захаринът започва да се използва широко като подсладител при болни от захарен диабет и при хора, поддържащи нискокалорийни диети.
През 1960-те години се появяват съобщения, че захаринът е канцерогенен. Изследвания през 1970 г. показват увеличение на заболеваемостта от рак на пикочния мехур сред лабораторни плъхове, хранени с увеличени дози захарин.
През 1977 г. американската Агенция по храните и лексарствата (FDA) предлага да бъде забранено използването на захарина в хранителната промишленост, както е направила Канада и СССР. Обаче Конгресът на САЩ вместо забраната налага изискването всички продукти със захарин да имат върху опаковката си предупреждение за възможно заболяване от рак. По-късно предположенията за канцерогенността на захарина са отхвърлени.
През 1991 г. FDA оттегля предложението си за забраната на захарина, а през 2000 г. Конгресът отменя закона за обозначаване върху опаковката опасността от заболяване.
Сега захаринът е одобрен от Обединената експертна комисия по хранителни добавки към СОЗ. В хранителната промишленост е регистриран като хранителна добавка Е954, като подсладител.
През 1967 г. започва производство на екологичен царевичен сироп за подслаждане с помощта на патентован ензим, който увеличава съдържанието на фруктоза в сиропа от 14 на 42%. Така царевичният сироп се превръща в предпочитан подсладител при основните марки безалкохолни напитки.
