На 24 февруари 1938 г. е произведена първата четка за зъби, в които са използвани новооткритите найлонови влакна, вместо досегашната натурална четина.Приспособления, подобни на зъбна четка, са използвани още от народи в Азия, Африка и Южна Америка още 3-4 века преди Христа.

Европа се загрижва за устната хигиена на населението си след това. Първи древните римляни използват специални мазила и дървени клечки, както и прах, изготвен от овъглен еленов рог.

В Индия от древни времена до наши дни използват за почистване на зъбите клончета от дървото „ним". Достатъчно е да се обели кората и да се сдъвче такова клонче, след което намокрените влакна успешно почистват зъбите, а отделящият се приятен на вкус сок притежава дезинфекциращи свойства и укрепва венците.

Първото писмено упоменаване за зъбната четка се среща в английския печат в средата на 17 век.

Едва през 18 столетие в Германия се появяват четки за зъби, подобни по конструкция на сега използваните. Те обаче са с четина от див глиган. Тогава съвсем неизвестният бизнесмен Пупенкергер открива първата фабрика за такива четки. Те започват да се разпространяват бързо из Европа, а след това и по света.

Тези първи четки обаче се сторили на европейските аристократи твърде корави и груби. Затова вместо свине като източник на четина стават конете, язовците и други животни.

Истинската революция в тази област настава с изобретяването на найлона през 1935 г. от Каротърс и технологичното му усъвършенстване от фирмата „Дюпон де Нимур".

В сравнение с найлона натуралната четка притежава съществени недостатъци: животинските косми имат канал в средата и се запълват с микроорганизми, трудно се поддържа чистота на четката, невъзможност за идеално равна обработка на четината и сложност да й се придаде точно необходимата твърдост.

Сега производството на четки с натурална четина практически е прекратено в целия свят.