Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча, дъщерята на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, и като се погаврила с честната глава, не позволила да я предадат на погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако погребат тялото му заедно с главата, Йоан ще възкръсне и отново ще почне да я изобличава. Учениците на свети Йоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали в самарийския град Севастия. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча дълбоко в тайно безчестно място в двореца си. Само жената на Иродовия домакин Хуза, на име Йоана, за която споменава свети евангелист Лука, знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят пророк и за поругаването над честната му глава, тя взела главата тайно през нощта, поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той започнал да си мисли дали пък това не е Йоан и като не намерили главата, изпаднали в недоумение. Ирод дори казал на домашните си следните думи за Иисуса:
- Това е Йоан, комуто аз наредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и затова чрез него стават чудеса.
След много време един знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той дошъл в Йерусалим, купил това място на Елеонската планина, което някога принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал монах, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна църква, той започнал да копае ров за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По различни благодатни знамения и чудеса и по откровение от Бога той разбрал, че тази глава принадлежи на свети Йоан и започнал с голямо благоговение да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се разпространило по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, поставили навсякъде в Йерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви. Виждайки това и предчувствайки кончината си, този монах отново скрил в земните недра светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да започне да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази църква остаряла, разрушила се и дори се изравнила със земята, така че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Йоан Кръстител.
Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил земята си със свето Кръщение, майка му - света Елена, започнала да възобновява и да очиства всички иерусалимски светини. Тя привела и светата планина в цветущо състояние. В това време двама монаси, подвизаващи се на изток, се уговорили да отидат заедно в Йерусалим, да се поклонят там на честния Кръст, намерен от царица Елена, и на гроба Господен и да видят светините на тази земя. Като пристигнали в Йерусалим, те започнали да обхождат светините, да им се покланят и да се молят на Господа. Тук свети Йоан Предтеча се явил на един от тях в сънно видение, открил му мястото, където била погребана честната му глава, и му наредил да я вземе от земните недра.
Като се събудили, двамата отишли на мястото, посочено в сънното видение. Там започнали да копаят земята и намерили безценно съкровище - светата глава на Христовия Кръстител. Като я сложили в чувал, направен от камилска вълна, те се върнали обратно.
В това време един беден грънчар от град Емеса бил принуден вследствие на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на Кръстителя; присъединил се към тях и продължил пътя си заедно с тях. Като си намерили спътник, монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, продължил спокойно пътя си. Изведнъж му се явил свети Йоан Предтеча и му рекъл:
- Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си.
Светецът наредил това, защото виждал леността и нерадението на монасите, които отначало не вярвали на явяването му, а после не пожелали сами да носят честната му глава и я поверили на обикновен и непознат за тях човек. В същото време светецът искал да окаже благодеяние на този беден човек и да го насочи към добър път и богоугоден живот. Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от монасите, избягал от тях и се върнал у дома при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ, заради главата на свети Йоан Кръстител, благословил дома му с всичко необходимо. Грънчарят започнал да живее сред изобилие, като забравил за предишните си нещастия. Но той не се възгордял: давал щедра милостиня на бедните и сиромасите от богатството си. Помнейки твърдо, че с получил всичко това заради благоговението пред Христовия Предтеча, той винаги почитал светата му глава, ежедневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се стараел да живее честно и да постъпва според заповедите Христови. Когато приближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това съкровище на сестра си. При това й разказал подробно как заради тази честна глава се избавил от крайна бедност и станал богат човек. Завещал на сестра си винаги благоговейно и честно да съхранява тази свята глава и никога да не отваря ковчега, докато самият свети Йоан не благоволи за това. Преди смъртта си тя трябвало да предаде това съкровище на някой богобоязлив и добродетелен мъж.
Така светата и честна глава на Христовия Предтеча, като преминавала дълго време от един човек в друг, била съхранявана сред благочестиви християни; накрая била предадена на някой си йеромонах Евстатий, който живеел в една пещера недалеч от Емеса; той бил заразен с ереста на Арии и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата на свети Йоан Предтеча, която той държал на тайно място. Но Евстатий започнал подобно на крадец да приписва тази благодат на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората истинската причина за тези чудесни изцеления и чрез това отклонил мнозина към своята ерес. Но накрая жителите на Емеса узнали зловерието му. Емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от пределите на тази област. Евстатий започнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на следващата сутрин. Когато пратениците се съгласили, през нощта той скрил съда със светата глава дълбоко под земята; понеже се надявал, че като измине известно време, ще се върне обратно, ще вземе това съкровище и като върши чудеса с помощта на светата глава на Предтеча, отново ще разпространява и ще утвърждава ереста си. Но надеждите на еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, тъй че той не можел да влезе в нея и да вземе оставеното там съкровище.
След известно време на това място бил основан манастир. Но никой не знаел, че в тази пещера се намира честната глава на Предтеча. Чак след много време архимандритът на тази Емеска обител Маркел, мъж, изпълнен с добродетел, я открил, за което той разказва така:
„Благословен е Бог Иисус Христос! Той сподоби мен, Своя раб Маркел, да видя видение по време на нощен сън. Това стана на 18 февруари в средопостната седмица на светата Четиридесетница. Видях всички врати на нашата обител отворени и как през вратите нахлува река. Удивих се и си помислих откъде ли идва толкова много вода. Размисляйки за това, изведнъж чух глас от много ликове, които с шум идваха по водата от изток. Всички те - всеки на свой собствен език - възгласяха:
- Явява се свети Йоан, Кръстителят Христов!
След това изминаха пет дни. През нощта на шестия ден, щом заспах, някаква ръка ме побутна три пъти по десния хълбок и се чу глас:
- Ето, аз съм даруван на вас; стани, последвай звездата, която ще върви пред теб, разкопай мястото, на което ще те заведе, и ще ме намериш.
С трепет и страх станах от сън, седнах на одъра си и виждам: пред вратата на килията ми сияе звезда. Ужасих се, но като се осених с кръстното знамение, излязох; звездата вървеше пред мен; следвайки я, влязох в пещерата; когато стигнах до мястото, където се намираше честната глава на Предтечата, звездата изведнъж стана невидима. Паднах на земята и въздадох хвала на Господа. След дълга молитва запалих свещ, прикадих с тамян и започнах да копая, призовавайки името Господне. Докато копаех, се чуваше голям шум, а земята беше твърда като мед. Дълго се трудих; накрая намерих тухли; като ги отместих, видях каменна плоча; с голям труд я извадих от ямата и там намерих свещен съсъд, в който почиваше честната глава на Предтечата: радвайки се и в същото време ужасявайки се, взех свещ и тамян, дръзнах да взема съсъда, поклоних се и като го закрих отново, излязох от пещерата. При вратите ме срещна архимандрит Генадий, който беше дошъл в нашата обител. Той ме въведе в пещерата и като се помоли, започна да ми разказва своето видение.
- Видях - започна той разказа си - като че ли ние двамата стоим на същото място, където се намираме и сега. Тук имаше много ечемичен хляб, който беше по-чист и по-светъл от слънцето. В пещерата влизаше множество народ, който приемаше този хляб от ръцете ни. Въпреки това хлябът не намаляваше, напротив, все повече се увеличаваше.
Това ми разказа Генадий. Тогава разбрах, че това негово видение е било от Бога, и че то означаваше неоскъдяващата благодат на Кръстителя Христов, която изобилно щеше да се подава на всички на това място. Затова и аз му разказах за моето видение и му показах безценното съкровище, което бях намерил. Щом го видя, той се възрадва и започнахме да се съвещаваме как да постъпим най-добре.
На сутринта се отправихме към града и срещнахме епископа, когато излизаше от църквата след утренята и му разказахме всичко за намирането на честната глава на Христовия Кръстител Йоан. Епископът силно се зарадва на тази новина.
След това целия църковен клир взе свещения съсъд с лежащото в него съкровище, пренесе го в светата църква и го положи в дяконника в олтара. Тази светиня се съхраняваше там дотогава, докато в Емеса не беше изграден специален, благолепно украсен храм в чест на Христовия Предтеча.
Друг писател, свети Симеон Метафраст, в житието на преподобна Матрона разказва още и следното за намирането на честната глава на Предтечата. По онова време един човек, който орял нивата си, забелязал, че на едно място, а именно там, където тогава били пещерата и манастирът, от земята излиза огън. Той виждал това не веднъж: в течение на много дни огънят непрестенно излизал от земята. В един неделен ден, именно в този, в който Маркел, Генадий и Кириак отишли при епископа, този човек също отишъл в град Емеса и разказал на епископ Ураний за чудесния огън. Епископът се отправил заедно с духовни лица към това място - това била същата пещера, където някога живеел еретикът Евстатий. Като се помолил, епископът наредил да копаят на това място. Когато заповедта му била изпълнена, намерили на това място съсъд. Не злато и не сребро имало в него, но в него се съхранявало съкровище, много по-драгоценно от всички земни съкровища - главата на светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан. Мълвата за това се разпространила навсякъде: започнали да идват не само жителите на Емеса, но и обитателите на всички околни градове и села. И преподобна Матрона заедно с всички сестри дошла тук от манастира си, за да се поклони на честната глава. Честната глава на Кръстителя източвала благовонно миро, с което свещениците помазвали кръстообразно главите на събралите се хора. Преподобна Матрона взела част от това миро в мъничко ковчеже, желаейки да го отнесе в манастира си за благословение. Но около нея се тълпял множество народ: всички искали да получат благословение от свещениците и да бъдат помазани с миро. Някои, като забелязали, че преподобната носи в ковчежето си миро, я помолили да ги помаже, понеже самите те по никакъв начин не можели да стигнат до свещениците, и тя изпълнила молбата им. Сред народа се намирал един слепец по рождение. И той се обърнал към нея със същата молба. Тя помазала очите му и той в същия миг прогледнал. Това предава свети Симеон Метафраст за намирането на главата на Предтечата.
След известно време светата глава на Йоан Кръстител била пренесена от Емеса в Константинопол. Тук на едно място, наречено Евд, по царска заповед бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава. По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана, където някога се преставил свети Йоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд. Тази драгоценна светиня се съхранявала тук в неизвестност до времената на цар Михаил, син на Теофил и на майка му царица Теодора, която отново утвърдила православието. През царуването на Михаил тази светиня отново била намерена по Божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий, в чест и слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
