Връщат визите за сърби и македонци?

Те са хиляди и искат по-добър живот - все повече сръбски и македонски роми търсят убежище в Германия. Заради масовото им нашествие много германски политици настояват за връщане на визовия режим с двете балкански страни.

Всичко на всичко 78 души - толкова са гражданите на Сърбия и Македония, подали молби за убежище в Германия през 2010 година. Две години по-късно сърбите и македонците, дошли в Германия, вече са 2 435 човека само за 1 месец /септември 2012-та/. Данните са на вътрешното министерство в Берлин и именно този наплив кара много германски политици да настояват за отмяна на безвизовия режим за гражданите на двете страни, въведен през септември 2009 година.

2-3 месеца в Германия стигат

Според президента на Федералната служба за миграцията и бежанците Манфред Шмит, регистрирани са придвижвания на цели фамилни общности от Сърбия и Македония, което показва, че с либералния визов режим се злоупотребява. А това не може да не остане без последствия, изтъква Шмит. Проблемът е в продължителността на пребиваването - тези хора се стремят да останат по-дълго, защото тези 2 или 3 месеца, прекарани в Германия, им осигуряват средства да изкарат безпроблемно остатъка от годината по родните си места, посочва експертът в интервю за Дойче веле.

Германският вътрешен министър Фридрих е твърдо решен да спре наплива

Съществена роля в случая играе едно решение на германския Конституционен съд от юли т.г., според което кандидатите за убежище имат правото на същите социални услуги, както и всички останали граждани. И вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих смята, че гражданите на Сърбия и Македония злоупотребяват със системата и затова е разпоредил да бъдат проучени възможностите за максимално съкращаване на сроковете за отговор на молбите за убежище, т.е. - до екстрадирането да се стига по-бързо. "Напливът от сръбски и македонски граждани е неприемлив и трябва да бъде спрян", казва вътрешният министър. Мнението се споделя и от вътрешните министри на провинциите Хесен и Бавария.

От паниката полза няма

Дискусията отива в грешна посока, смята Марай Пелцер от хуманитарната организация "За убежище" - обстановката се напряга излишно, в обществото се създават настроения срещу бежанците. "Събитията в Рощок-Лихтенхаген от 1992 г. не са забравени - тогава централното бюро за прием на бежанци в града беше атакувано от разярена тълпа граждани, стигна се до сблъсъци. Тази най-остра проява на омраза срещу чужденците след края на войната показва колко бързо настроенията могат да преминат в расизъм", предупреждава правозащитничката.

Искащите убежище обичайно живеят в мизерни условия в родината си

В огромната си част търсещите убежище в Германия роми и синти живеят в родината си в мизерни условия - обитават временни постройки без отопление през зимата. Поради тази причини преди застудяването те напускат масово родните си места и идват в Германия, казва Палцер.

В доклад на "Амнести интернешънъл" се казва, че 60 % от сръбските роми водят мизерно съществуване, а всеки трети от тях няма достъп до течаща вода. Средната продължителност на живота при ромите е по-ниска, което особено важи за жените, се казва още в доклада.

Автор: С. Хьопнер, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова

DW.DE

Станете почитател на Класа