Международната преса, лява или дясна, е единодушна в осъждането на антидемократичните отклонения на управлението на Социаллибералния съюз (СЛС). Ако обаче досега Румъния се радваше на снизходително отношение от страна на Европейския съюз и Съединените щати, отсега нататък трябва да очакваме много по-недружелюбно и неотстъпчиво отношение.

Независимо дали говорим за издания, смятани за “леви” - като “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост”, “Гардиън”, “БиБиСи Нюз”, “Монд” и “Паис”, “центристки” - като “Файненшъл таймс”, “Икономист”, или десни - като “Уолстрийт джърнъл”, “Фигаро” или “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, западната преса беше единодушна в целия този период в осъждането на антидемократичния подход на правителството на Румъния и атаките по адрес на правовата държава. “Паис” и “Фигаро” дори поставиха едно и също заглавие: “Румъния е новата черна овца на Европа”, въпреки че имат различни идеологии.

За да оценим катастрофалния ефект от кампанията за сваляне на президента, трябва да напомним, че независимо от това, какво се твърди в Румъния, нито председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, нито заместник-председателят Вивиан Рединг, нито президентът на ЕС Херман ван Ромпуй отварят рано сутринта румънските вестници, а вероятно “Файненшъл таймс” или “Интернешънъл хералд трибюн”, европейското издание на “Ню Йорк таймс”.

Един от най-уважаваните гласове на двата бряга на Атлантика е този на Джуди Демпси, дългогодишен репортер на “Интернешънъл хералд трибюн” за Европа. А ето какво пишеше Джуди Демпси преди няколко дни за ситуацията в Румъния и България: “На България и Румъния им беше разрешено да се присъединят към ЕС през 2007 г., въпреки че тези проблеми (широкоразпространената корупция, слабата правова държава, организираната престъпност) бяха очевидни още тогава и установени като такива от ЕС, защото се смяташе, че присъединяването им към ЕС ще окуражи реформистите, а изключването им би възпрепятствало усилията за модернизация на двете държави.

Оттук нататък Европейската комисия има отговорността да действа. Може да направи няколко неща. Може да блокира специалните структурни фондове и фондове за развитие, които възлизат на неколкостотин милиона евро. Вече отложи процеса на включването на двете страни в Шенгенското споразумение (. . .) Върховната санкция би била блокирането на правото на вот на Румъния и България.”

На свой ред редакционна статия на “Гардиън” внушава, че дори и комисията е признала, че пет години след присъединяването “тази страна въобще не трябваше да бъде в съюза”.

При условие че добронамереното отношение на европейските институции спрямо Румъния се изпари в рамките на един месец, представителите на комисията, но и на страните членки ще бъдат склонни да дадат ход на тези публични искания.

До края на годината, когато ще бъде публикуван нов доклад за състоянието на правовата държава в Румъния, процесът на мониторинг ще бъде много по-строг и по-малко склонен към снизходителност. На практика чрез действията си правителството на Понта удвои нивото на наблюдение и анулира всички шансове за вдигане на механизма за сътрудничество и проверка. Освен това комисията ще бъде готова много по-лесно да натисне спусъка на санкциите.

Колко сериозни ще бъдат тези санкции, предстои да видим.. За да се отнеме правото на вот на Румъния в Европейския съвет, е необходимо страните членки да установят нарушение на член 2 на Лисабонския договор, който определя фундаменталните ценности на съюза по отношение на демокрацията, правовата държава и правата на човека. Тези ценности са вписани в критериите, формулирани за всяка страна кандидатка, на Срещата на върха в Копенхаген през 1993 г.

Никога досега, откакто стана официално страна кандидатка, нито доклад на комисията, нито европейски представител е заявявал за Румъния, че не спазва критериите от Копенхаген. Така беше до четвъртък, когато сигналът дойде от Швеция.

Министърът по европейските въпроси Биргита Олсон заяви, че Румъния не спазва критериите от Копенхаген и че тя иска да създаде “система за класификация” на държавите от ЕС от перспективата на спазването на човешките права. “Трябва да назоваваме, да засрамваме и да излагаме проблемите на някои страни и да не се страхуваме да използваме санкции”, уточни Олсон.

За тези, които имат някаква представа как функционира европейската дипломация, това трябва да бъде изключително сериозен сигнал. Г-жа Олсон не е само един шведски министър, който внезапно заговаря за Румъния, а носител на едно послание. По въпроси, които се отнасят до демокрацията и правовата държава в Източна Европа, сигналът почти никога не идва от Берлин или Париж, а традиционно от северните страни. Тогава, когато стана дума за отлагане на присъединяването към Шенген, първите послания дойдоха от Холандия и Финландия и така и стана.

Ако сега се говори открито за санкции и “система за класификация”, която предполага политически мониторинг, тогава управляващите в Букурещ трябва да са обезпокоени.

БТА