Починалият човек мирише на прясно окосена трева, преди тялото му да започне да се разлага. Това са обяснили биолози на Британския фестивал на науката в Брадфорд.

Още от времето на дълбоката древност хората са започнали да различават специфичния сладникав „аромат на смъртта“. В началото на ХХ век учените изяснили, че двата основни компонента на „трупната миризма“ са две вещества – кадаверин и путресцин.

Тези молекули възникват при разлагането на трупа, а тези миризми са били толкова важни за живота на нашите предци, че в нашия организъм има специален рецептор, разпознаващ кадаверин.

Анна Уилямс (Anna Williams) и колегите ѝ от университета на Хъдърсфийлд (Великобритания) се заинтересували от друго – как мирише тялото на починалия човек непосредствено след като животът му приключи и има ли някакви различия в мириса на живите и мъртвите хора.

За тази цел учените взели няколко наскоро заклани прасета, които поставили в херметични контейнери, защитени от микроби, след което на всеки час вземали проби въздух. След няколко дни изследователите изучили химичния състав на тези проби с газов хроматограф и ги сравнили с букета вещества, изработвани от тялото на жив човек.

Оказало се, че нашето тяло започва да се разрушава още преди в работа да встъпят бактериите – още живи клетките започват, както се изразяват Уилямс и колегите ѝ, да преработват сами себе си, в резултат на което се отделя голямо количество хексанал – летливо вещество, придаващо характерния аромат на прясно окосена трева.

Освен това по време на въпросното „самоизяждане“ се отделя малко количество от две други вещества – индол, с доста остър аромат, и приметиламин, който мирише на прясна риба.

Резултатите от експериментите, според надеждите на британските учени, и подготвените от тях екстракти от трупни аромати в различни часове след смъртта може да помогнат на криминалистите да тренират кучета за търсене на наскоро загинали хора, както и да разработят методика, която да позволи да се определя времето на смъртта по структурата на ароматите.