Можем ли да изпратим космически кораб до Оумуамуа?

Можем ли да изпратим космически кораб до Оумуамуа?
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    24.02.2022
  • Сподели:

Вече няколко години след като премина през Слънчевата система, този обект вълнува учените. Космическа скала със странна форма? Древен фрагмент, изваден от планета? Някаква извънземна технология, която не бихме могли да разпознаем, дори ако опитаме? Какво е Оумуамуа?

 

Никога не можем да направим повече освен да спекулиране за този мистериозен обект, който сякаш се е втурнал в Слънчевата система от нищото – освен ако не изпратим нещо там за разследване. Имаше мнения за това. Някои учени смятат, че е твърде късно да изстрелят космически кораб, който да настигне нещото, което се движи през космоса с около 90 000 км. в час и не показва признаци на забавяне. Но има и такива, които смятат, че можем да наваксаме и да настигнем странния обект.

 

Адам Хибърд е един от оптимистите. Софтуерният инженер от инициативата с идеална цел за междузвездни изследвания в Обединеното кралство, вярва, че има начин да полетим на космически кораб достатъчно далеч и достатъчно бързо, за да достигнем до Оуамуамуа.

 

 

В рамките на Project Lyra, инкубатор за разработване на концепции за мисии за достигане до далечни обекти (21 Борисов е друг подобен обект), той ръководи проучване, публикувано наскоро на сървъра за предпечат arXiv, в което подробно описва как можем да направим възможна мисия Оумуамуа.

 

„Смятаме, че не е твърде късно да изпратим мисия, защото сме изчислили траектории до нея, които са осъществими с помощта на текущи и краткосрочни технологии“, казва Хибърт пред SYFY WIRE. „Искаме да знаем неговата морфология и елементарен, изотопен и химичен състав.“

 

Не пропуснахме точно нашия шанс да наблюдаваме Оумуамуа. Ако не беше PanSTARRS-1, който го видя първи, и Хъбъл, който го видя последен, никога нямаше да разберем, че съществува. Това, което все още не сме успели да направим, е да го разгледаме отблизо. Това може да се промени, ако космически кораб, излети през 2028 г., може да достигне това космическо торпедо за 26 години. Той премина покрай орбитата на Сатурн в началото на 2019 г. и сега трябва да бъде някъде в орбитата на Нептун, на почти 4.8 милиарда км. от Земята, като се отдалечава по пътя към съзвездието Пегас.

 

Стигането до Оуамуамуа би включвало сложна маневра. Най-лесният начин би бил космически кораб да използва гравитацията на Слънцето като стартова площадка, но това ще изисква тежка слънчева защита. Хиберт смята, че подобен космически кораб би могъл вместо това да използва това, което той нарича „Маневра на Юпитер Оберт“, кръстен на метод, открит от немския физик и инженер Херман Оберт, който предложи максимална тяга от гравитационно подпомагане, която може да се случи само при това, което е известно като периапсис. Това е, когато космическият кораб е най-близо до тялото, което обикаля, и също така се движи най-бързо.

 

„Най-добре е да приложим тази тяга към периапсиса, когато скоростта на космическия кораб е най-висока“, каза Хибард. „За Юпитер тази точка на периапсис е известна като „перижове“. Това е подобно на мисията на НАСА Галилео до Юпитер, използвайки подобна последователност – изстрелване от Земята, Венера, Земята, DSM, Земята, след това Юпитер.

 

Така космическият кораб ще изстреля и обикаля около Венера, след това около Земята, преди да извърши маневра в дълбокия космос (deep space maneuver или DSM). Това е, когато двигателят се изгаря до край, далеч от всякакви тела в космоса, за да може да коригира траекторията на кораба, за да го изстреля точно в областта на гравитационно влияние от тялото, към което се насочва, което би било Юпитер. Той не използва почти никакво гориво, докато накрая не цялата тяга, така че гравитацията на Юпитер и внезапният изблик на гориво ще го изпратят към Оумуамуа с около 130 800 км. в час.

 

Въпреки че би било трудно да се наблюдава Оумуамуа в тъмнината толкова далеч от Слънцето, би си струвало. Скоростта с която се движи в Слънчевата система, вече издаваше, че не е от тук. Както неговата морфология, така и състав, могат да разкрият неща за далечна звездна система, които може би никога не сме си представяли, или може би е нарушител от звездна система, която би могла да хвърли повече светлина върху процесите, формирали както нейната система, така и Слънчевата система. Хибард се интересува особено от намирането на органични химикали.

 

„Природата на Оумуамуа в момента е неизвестна“, каза той. „Доказателствата са мъгливи и недостатъчни. Ако бъдат открити органични химикали, особено сложни, това би увеличило доказателствата за междузвездна панспермия, предаване на живот от една система на друга.

 

Хибард и неговият екип са представили своето проучване на НАСА Decadal Survey, което призовава за иновативни идеи за мисии на всяко десетилетие. Може ли да „хванем“ Оумуамуа и наистина ли има нещо общо с извънземните?

 

 

 

Станете почитател на Класа