ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА
За пенсионирания астрофизик Даниел Уитмайер, понастоящем професор по математика в Университета на Арканзас (UARK), човечеството е типично. Не точно в смисъла, че сме обикновени, а че сме типични от гледна точка на статистиката, в смисъла на концепцията в модерната космология, наречена принцип на посредствеността. Този принцип твърди, че при липса на доказателства за обратното, трябва да примеме човечеството като типичен представител на определен референтен клас.
Такова е заключението на Уитмайер в изследване, публикувано в International Journal of Astrobiology, в което той ревизира мислите си по Парадокса на Ферми – че не сме срещнали извънземен живот, въпреки голямата вероятност за съществуването на такъв – и отново пита дали има живот „някъде там.“ С всичките милиарди звезди и милиарди галактики шансът да има интелигентен живот изглежда голям. И така, къде са те тогава?
„Казвах на моите ученици, че статистически погледнато, ние трябва да сме най-тъпите момчета в галактиката“, казва Уитмайер в прессъобщение на UARK. „В края на краищата ние сме технологични само през последните около 100 години, докато други цивилизации могат да бъдат по-технологично напреднали от нас в продължение на милиони или милиарди години“.
Но Уитмайер променя гледната си точка си по тази концепция въз основа на две наблюдения:
Първо, че човечеството е първата технологично развита цивилизация, която се е развила на Земята и в момента сме в нашето ранно технологично развитие. („Технологично“ тук трябва да се разбира като биологичен вид, който е разработил електронни устройства и е способен да промени съществено планетата.)
На пръв поглед това може да изглежда като очевидно наблюдение. Обаче въз основа на обитаемия период на Земята – от около 5 милиарда години и прогнозирани още около 1 милиард години в бъдеще – е възможно да ни предхождат други технологични цивилизации на нашата планета. Въпросът е, че няма геологичен запис, който да доказва, че преди нас е имало някой друг. „Бихме оставили някакъв, поне пръстов отпечатък, ако стане така, че изчезнем за една нощ“, казва Уитмайер.
ИМА ЛИ НЯКОЙ ТАМ?
А какво по отношение на живота извън Земята? Следвайки същия принцип на посредствеността, технологични цивилизации, които издържат милиони години или повече са нетипични, казва Уитмайер. Ако си представим камбанообразна крива на всички предполагаемо съществуващи технологични цивилизации във вселената, човечеството попада в средните 95%.
Ако случаят е такъв, то липсата на комуникация с подобни цивилизации около нас не вещае нищо добро. Уитмайер обяснява тишината на космоса като резултат на това как типичната технологична цивилизация се осъществява: те обикновено стигат до изтребление след придобиването на технологично познание. Това обяснение е давано и от други учени, а един от тях дори предлага да търсим следи от извънземни технологии, а не извънземен живот.
Хипотезата за „Големия филтър“ е друго възможно обяснение. Тя предполага, че всеки живот във вселената преди да стане технологичен или всеки технологичен живот преди да излезе извън пределите на собствената си планета, трябва да преодолее някакъв екстремно труден праг в еволюционното си развитие. Някои дори смятат, че климатичните промени са Големия филтър за човечеството.
Други обаче смятат, че Парадоксът на Ферми трябва да накара човечеството да продължава с търсенето. Причината да не сме открили интелигентен извънземен живот или дори обикновен извънземни живот, е, че вероятно не сме търсили достатъчно. Все още има голям шанс ТЕ да са някъде там.
Тези теории обаче предполагат, че не сме типичен представител на живота в космоса. „Ако не сме типични, значи първоначалното ми наблюдение би било правилно“, каза Уитмайер. „Бихме били най-тъпите момчета в галактиката по номера.“
