Медии започнаха да се възползват от напрегнатата извънредна ситуация. Уж заради коронавируса се съкращават журналисти. Подходът е различен. Някои се свалят от ефир за седмици, да поизчакат. Други – за да не бъдели в студиата по много хора наведнъж и заедно, нарушавали мерките. Има и такива, чиито договори на предавания и продукции изтичат и просто не им се подновяват. Юристите на медиите са изобретателни в подходите да изпълнят поставената им задача. А тя е само една – съкращаване на журналисти. Неудобните, неприятните, несимпатичните, такива без дипломи по журналистика. Палитрата за намирането на уж-причини е огромна, а формулирането на поводите е оставено на свободното чувство за импровизация.

В публичното пространство вече изтече информацията за свалянето от ефир на Шани (Александра Гюзелева) и нейния екранен партньор от предаването „Култура БГ" на БНТ – Димитър Стоянович. Двамата били отстранени, а изпълнението на вишочайшата заръка било сведено устно от вярна продуцентка. Начело – в ефир, и като мозък на предаването за култура на БНТ остава Анна Ангелова.

... Чудя се как ли се чувства Анна? ...

Изводът от предишните отстрелвания на журналисти е, че докато едни мълчат и гледат безучастно, други - прехапват устни и тичат извън сградата или звънят по телефона тайно, след работа, за да изкажат своето съчувствие на потърпевшите, накрая всички са застигнати от вълната – цунами и редиците на уволнени, съкратени или свалени журналисти набъбва непрестанно.

Марио Гаврилов, който се завърна отново в БНТ с предаването „Икономика БГ", остава с неподновен договор. Контрактът му и като журналист също не е преподписан - бил срочен, за 1 година.

Нова ТВ не остана по-назад и също започна Великденско разчистване. Мира Иванова, заедно с Галя Щърбева, а към тях бе прибавена и кореспондентката Искра Урумова бяха въдворени извън ефира с мярката, която бе въведена в Кодекса на труда - „престой". Тя изглежда изключително хуманно. Уж си седиш в къщи 15-тина дни, плащат ти заплата. Казват ти: "Потърпи, пък после ще видим!" И, бам, идва сатърът. Нямаш избор, взимаш си документите под успокоителните думи на експертите от отдел „Човешки ресурси" и отиваш на борсата ...

Ясно е, че резачката на журналисти сега ще се разрази.
Кога, ако не сега, в трудното време разделно?!

Да, търговските телевизии изтъкват, че приходите от рекламодатели спадат и това ги кара да се разделят с ... ?!
Ето тук е въпросът: С кого се разделят? Как се правят листите на излишните? По какви критерии?

Със сигурност ще има още колеги, които ще се наредят на опашката на безработните.
И това ще се случва, докато всички гледат мълчаливо, прехапали устни, уж изказвайки съпричастност към отстранените си колеги и приятели, а тайно мислейки си: „Добре, че не съм аз. Ох, спасен съм!".

Но, колеги, идва утрешният ден.
Бъдете готови за всичко.
Който плаща, той поръчва музиката.
Търсят се келнери, не журналисти.

И да добавя редове за моята сага.
Още не мога да бъда отписан от регистрите, защото, както от Агенцията по вписванията ми обясниха, никой от СБЖ не подава писмено, изрично и настоятелно волята си за това. Оттеглих се на 18- ти октомври 2019-та година от всички ръководни постове. Заради принципа, морала и закона. Просто мандатът ни, който е 4-годишен, изтече. И смятам за честно да постъпя единствено така, както го направих. Сега някой в СБЖ е решил да ми отмъщава явно, затова вече шести месец никой не желае да подаде заявление за заличаването ми от регистрите. А това заличаване ще отговаря на фактическите обстоятелства и реалността. Аз не съм нито Главен секретар, нито член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти след 18-ти октомври 2019 г. Незаличаването ми от регистрите на практика блокира правото ми да получа полагащото ми се и отпуснато обезщетение от НОИ. С една дума: наказват ме „колегите" за доблестта и честността ми. И затова, че ги поставих в неловката ситуация мълчаливо и безучастно да гледат как настоявам за провеждането на избори в СБЖ, защото мандатът е срочен, за определен период, не е пожизнен. Наивно мислех, че повечето ще нарушат удобството, комфорта си, ще намерят сили да се извисят, а не да се вкопчат и възползват от статуквото и така, мълчаливо и ехидно да продължават да си управляват. Вече повече от година след края на мандата. Не са виновни те, след като има кой да търпи това положение - повече от 4 000 члена на СБЖ, организирани в над 150 дружества в цялата страна.

Чудя се само: Как така СБЖ, професионално-творческата ни организация със синдикални функции, която е призвана да ни защитава и брани правата на журналистите (което бе моя кауза 4 години), вместо да спази закона, ми създава пречки, проблеми и грижи.

С времето всичко ми става ясно!

Та думата ми е за мълчанието.
Докато прехапвате устни и гледате сеир за тегобите на Вашите колеги, след ден -два мечката може да заиграе и във Вашия двор.

Ще завърша с два слогана, които създадохме през мандата ми в СБЖ:

Журналистиката не е престъпление!
Свободата зависи от нас!