Доротея Николова Дебютният пълнометражен филм „Коридор номер 8” на младия режисьор Борис Десподов прекъсна черната серия за българското кино на „Берлинале“. След шестгодишна пауза наш филм отново пробива в официалната селекция на престижния кинофестивал. И то в секцията „Международен форум на новото кино”, от която са поели пътя си режисьори от ранга на Вим Вендърс. Екипът на лентата – режисьорът Борис Десподов, операторите Борис Мисирков и Георги Богданов, авторът на музиката Петър Дундаков и продуцентката Мартичка Божилова, са приятели от деца. Подготвят проекта в продължение на четири години. Едно пътуване до Тирана за първото издание на фестивала Tirana Internacional film festival с анимационния филм „Тик-так” дава искрата, запалила въображението на Десподов. Преодоляването на разстоянието от София до албанската столица се превръща в истинско приключение. Пряк полет няма, а железопътните релси между България, Македония и Албания никога не са били свързани. Единственият начин е селски автобус, който минава веднъж дневно в неясен час през границата между Албания и Македония. По-късно режисьорът разбира за съществуването на инфраструктурен проект на ЕС, който трябва да свърже Адриатическо и Черно море. Проект, който вече десет години е в начален стадий. „Коридор номер 8“ разказва за българи, македонци, албанци, които живеят по този несъществуващ път. Героите на филма са намерени на улицата. Той е калейдоскоп от истории, мозайка от съдби. Борбата за финансиране на проекта напомня, че сме тук, на Балканите. Екипът търси пари цели четири години. Но благодарение на програмата на Евросъюза МЕДИА за подпомагане на визуалната индустрия и Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие към швейцарското Министерство на външните работи, създателите на лентата успяват да продадат филма на няколко телевизии - YLE Co-productions (Финландия) и TSR (Швейцария). И така след извървяването на пътя „нон-роуд” за „Коридор номер 8” пътят до Берлин се оказва асфалтиран. През месец ноември селекционерът на фестивала гледа филма и парафира визата му за „Берлинале“. Там ще се състои световната му премиера с 5 прожекции между 7 и 12 февруари в най-престижните салони на немската столица. Българските зрители ще могат да го видят през месец март на „София филм фест”. Режисьорът Борис Десподов: Идеята за филма така се вкопчи в мен, че не можех да заспя, докато не се захванах с нея. Темата на филма е изолацията на Балканите, тоест липсата на комуникация. Хората, не виждайки се един с друг, със съседите си, стават жертва на дълбоки предразсъдъци. Когато не познаваш другите, ти започваш да си измисляш разни неща за тях. По време на работата над филма се натъкнах на най различни предразсъдъци. Един от героите ми - българин, когато го попитах какво са албанците, ми отговори: „Ми хора са, няма да са маймуни.” Това е важното – хората да разберат, че съседите им са като тях, и да поискат да си общуват. Трите държави, за които става дума във филма, са извадка за Балканите – България като членка на ЕС, Македония като бивша част от Югославия, с войната и последиците от нея, и Албания, тотално изолираната територия с огромно мюсюлманско население. В крайна сметка това, което е най-важното във филма, може да се каже с две думи: на Балканите всички уж сме си много близки, а от друга страна - безкрайно различни. Но всички сме хора. А главният герой е зрителят. Той преминава през всичките съдби, за които става дума в лентата. Преминава през целите Балкани.