Винченцо Санфо Галерия „Райко Алексиев” предлага на столичани уникална среща със Сандро Киа - един от най-известните представители на трансавангарда от 80-те. В изложбата, която ще продължи до 10 януари 2008, са показана серия от 36 акварела на световноизвестния художник. Сандро Киа е роден на 20 април 1946 г. във Флоренция. Учи в Институт за изкуство и в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Работи известно време и в Германия, и в САЩ. Понастоящем освен в Рим пребивава често в Миами и в италианското си имението си Кастело Ромиторио. Работи в областта на живописта и скулптурата. Участва в биеналетата във Венеция, Сао Паулу, Париж. Организира редица самостоятелни изложби в най-престижните художествени галерии в цял свят. Киа е един от най-видните представители на теоретизирания от Акиле Бонито Олива трансавангард. Критикът твърди, че това направление се развива „като реинтерпретация на историята на изкуството посредством нещо като художествен канибализъм, позволил му да преглътне и смели всичко направено преди него от Джото нататък.“ Това му дава също възможност да върне по свой собствен и неповторим начин форми и образи, които въпреки че се раждат и тръгват отдалеч, оживяват отново в нови формулировки и с нови окончания, благодарение на художествения му анархизъм, сравним единствено с този на Пикасо. Търсачеството на Киа е многообразно и се разпростира между живописта и скулптурата, керамиката и мозайката, рисунката и техниките на графиката, всичко изпълнено с такава тосканска прецизност, която прави от него наследник на великите флорентински майстори от Ренесанса. Най- впечатляващо е невероятната му способност да владее цвета. Той успява да му придаде персонален характер чрез невъзможни за други творци, но понякога дръзко излагани на показ комбинации от цветове. Неговият цвят обаче винаги се отличава с яркост и сила, в него се преплитат формата и същността на мисълта и той носи послания за душевни състояния и усещания. Авторът изкарва на преден план форми и инстинкти в платна, които никога не са конвенционални, като в същото време притежават способността да впечатляват, привличат или отблъскват зрителя, но никога не го оставят безразличен. Когато в началото на 80-те години нахлува на артистичната сцена движението на транавангарда, изкуството преминава през период на големи трудности, поставено в ъгъла от дълбоката криза на преосмисляне на политическите и социалните промени, насочени към революционна промяна на хода на историята. В този момент сякаш единствено то не дава признаци на живот, неспособно да обнови изразните си средства, смачкано от тежестта на технологиите, които прогресивно дестабилизират начина ни на живот. В този контекст и при тези обстоятелства се ражда трансавангардът, който Акиле Бонито Олива теоретизира и критически налага на света. Голямата новост на трансавангарда е целта му да върне изкуството към изначалния му смисъл, да твори образи и разкази отвъд времевите рамки, без да се притеснява да обръща погледа си към минало, което може да еволюира и да бъде посредник при раждането на нови форми и мисли. За Сандро Киа това обръщане към миналото е като визуално отскачане между далечни, но в действителност паралелни светове, с неговия нежен и изпълнен с обич поглед, като този на сина, събиращ бащиното наследство, на което да вдъхне нов живот. Именно в неробуването на необходимостта да се следва новото е силата на Сандро Киа, в способността му да ни учудва, като използва азбуки - познати и неотдалечени от нашия свят и история. Ето защо той е в състояние да ни върне към една „нова” форма на живопис, която не се нуждае от технологични хитрини или модни имитации. Творенията на Киа са възвишени, извън всякакви исторически понятия за време и епоха, но и едновременно с това актуални и съвременни. Поради тази причина творбите му се възприемат като универсални. Благодарение точно на тези свои характеристики те имат запазено място в историята на изкуството.