Камен Калев: Само връзкари ще правят филми

Долорес Витанова


Откривам режисьора Камен Калев на снимачната площадка. След като неговият първи пълнометражен филм „Източни пиеси” обра овациите по кинофестивалите в Европа и Япония, младият режисьор продължава усилено да снима. Но не филми, а реклами. Камен Калев разказа специално за „Класа” за страховете и надеждите си за бъдещето на българското кино.


- Господин Калев, след „Източни пиеси“ попаднахте ли на равностоен сценарий, който би ви запалил?
- Снимам отново реклами. Покрай филма не ми остана никакво време за тях и сега наваксвам.

- Припомнете в кои по-известни тв реклами имате пръст?
- Мои са рекламите с наденици „Леки“.

- А какво се случва с новия ви проект „Островът"?
- Все още няма голяма яснота по него. Предстои кастинг, в бъдеще ще станат ясни и актьорите, които ще бъдат ангажирани с проекта. Мога само да допълня, че „Островът” е пълнометражен филм. Всичко останало предстои да се случва.

- И „Островът“ ли ще бъде нискобюджетен като „Източни пиеси”?
- Зависи какво ще стане с проектобюджета за кино. Ако Народното събрание го приеме в този вид, с наполовина отрязани пари, последствията ще са много лоши за всички от бранша. Много филми могат да бъдат спрени, други да се наложи да изчакват прекалено дълго време и да загубят партньорите от чужбина. Изобщо положението е много сложно. Например бъдещият ми филм „Островът“ е одобрен на художествена комисия, предстои да получа отговор и от финансовата комисия с каква сума ще участва държавата. Имам договорени партньори от Франция и Швеция. При лоша ситуация – рискувам да остана без тях. Дано успеем да убедим политиците, че трябва да се намери решение, да се търсят начини добрата енергия, която я има в момента в киното, да бъде подкрепена.

- По-труден ли ще бъде изборът за подкрепа на филми при намален бюджет?
- Начинът ще си остане същият - художествена комисия от средите на киното и филмопроизводството ще преценява кого да подкрепи. Но естествено при по-малки субсидии, вместо седем филма годишно, ще останат три и конкуренцията ще стане жестока. Имам опасения, че тогава само връзкарите ще си прокарват проектите. По-младите кинотворци отново ще останат на втори план, без субсидии, а не е тайна, че точно те са по-адекватни спрямо световното кино. В момента в българското кино има едно настроение, една енергия, един подем, които трябва да се запазят. Това е един общ процес, към който цялото общество е отговорно, а не само филмовите дейци. Например в ръцете на политиците е решението как да се спаси българското кино, немалка роля играят и медиите, които помагат за сформирането на общественото мнение. А българското кино в момента има нужда от подкрепа, нужно е ново отношение към него.

- Според вас как може да се спаси българското кино въпреки кризата, въпреки липсата на пари и по-малък бюджет?
- Ние винаги сме били в криза. Така че в момента донякъде се спекулира с темата. Държавниците ни трябва да познават добре закона и да не го прекрачват. В случая ставаме свидетели точно на това. Дълги години шепа хора се мъчеха да прокарат закон за филмите, който осигуряваше производството поне на седем продукции годишно. Сега, с предложението на новия бюджет, няма как да се направят седем филма. Искам да напомня на политиците ни, че те са там не само да защитават приетите закони, но и да бъдат инициаторите, да решават въпросите и да търсят изход от кризата.

- Вие имате ли конкретно предложение как да стане това?
- Може да се създаде един отчислителен фонд, както направиха колегите в Румъния и в Унгария, който е сформиран на базата на такси от реклами. Това трябва да стане с участието на Министерството на културата. От страна на правителствата имаше много обещания за реформи, но нещата до днес си останаха постарому. Кинотворците сме единственото съсловие в България, което няма щатни заплати. Отпуснати са само 12 щата на хората, работещи към Националния филмов център. Всички останали правим кино с лични усилия.
Ширят се много повърхностни мнения, че липсва добро българско кино. Супер нелепо е това да се твърди точно сега, когато през последните три години бяха създадени филми, които завоюваха сериозни позиции в чужбина.

- И вашият филм „Източни пиеси“ получи престижни международни награди, макар че е правен с малко средства. С какво лентата спечели критиката и зрителите?
- По някакъв начин филмът е универсален и убедителен, надскача локалното. Зрителят успява да се потопи в сюжета и да се трогне от съдбата на персонажите. Героят на Христо е много силен и въздействащ, защото е извадка на съвременния човек. Влиянието на наркотиците върху него не е основната тема, а резултатът от всичко случило му се дотогава. И в този смисъл, много хора се разпознават в него.

- Бяхте ли изненадан, че Христо Христов посмъртно получи награда за най-добър актьор в Япония, макар че това е първата му и последна роля в живота?
- Дълбоко в себе си не бях сигурен, че е възможно да се даде такава награда, макар че той го заслужаваше. И когато съобщиха името му в Токио, се развълнувах много, защото не го очаквах. Наистина това, което Христо е направил във филма, завладява хората.

- Защо родните разпространители не се интересуват от нашите филми, въпреки че напоследък имаме добри продукции?
- Имали са лоши опити и просто не познават новото кино. Освен това у нас почти няма дистрибутори и собственици на зали, които да се влюбват във филмите. За тях всичко е бизнес. Техният интерес е насочен само към продукциите, които привличат масово зрителя. А типичното за европейското кино е, че част от филмите изискват малко повече усилия от страна на публиката. Много хора имат рефлекс да не се затормозяват, предпочитат само да се забавляват, а не да изпадат в размишления. А авторският, европейският филм има тази тенденция, да кара зрителя да мисли.

- Задавате ли си въпроса защо публиката ни се чувства отчуждена от българското кино?
- Причините са много. Наблюдава се цялостна незаинтересованост. Все по-трудно става да се прави филм по целия свят. Американското кино сякаш завладя световните екрани. То е много стимулирано, и творческият процес при създаването му е напълно обратен на нашия. Първата стъпка там е да се реши как да бъде продавана лентата, как ще се разпространява, докато в Европа е точно обратното. Всичко идва от идеята на един човек или група хора, които имат нещо да казват, те стигат с много усилия и мъки до крайния продукт – филма. Но оттам нататък малко се пренебрегва важната част от правенето на филма – неговото разпространение.
Другата причина е интернет. Хората предпочитат да си останат вкъщи, да дръпнат нещо пиратско и да не дават пари за билети. Телевизията също често бълва простотии, с които буквално хипнотизира зрителя. Не трябва да се подценява и липсата на средства.

- Как да се реши проблемът със смазващата конкуренция на пиратското точене на филми от интернет?
- Със силно съдействие от страна на държавата. Инвестирането в културата на една страна е единственият начин да се запазят духът, традициите, самочувствието на хората в нея.

- Може ли да се прави добро кино и с малко пари?
- Може, но е прекалено рисковано и много е сложно.За да се получи добра продукция, е необходима добра среда, която да поддържа професионализма. В най-трудните години започнаха да се правят филми, с една десета от средствата. Това наложи режисьори и продуценти сами да си правят монтажа, да озвучават филма. Принудени са да загърбят традициите и да го правят непрофесионално, защото не могат да си позволят да платят на професионалистите. Така започнахме да губим и професионалистите, и качеството.

- Въпреки всичко оставате ли оптимист за бъдещето на българското кино?
- Аз съм си оптимист поне за себе си. Мисля си, че това, което ни обкръжава, е огледало на това, което е в дома ни и в душата ни. Това е лична отговорност на всеки един от нас, която дава отражение на общата среда, в която живеем и работим.

Станете почитател на Класа