„Прекрасен е концертът за цигулка на Емил Табаков. Искам да споделя историята около него. Бяхме на един обяд с Найден Тодоров и маестро Табаков, тук наблизо, в квартала. И Емил каза: „Ето, написал съм концерта, моля те, погледни нотите, без ангажимент, ако ти хареса…“. Беше много отговорно, защото, все пак, има и посвещение.“ Сподели за „въпреки.com” забележителният цигулар Светлин Русев.
Разговаряхме с него след репетиция, ден преди концерта на 20 януари, когато той беше изпълнен за първи път на софийска сцена в зала „България“ със Софийска филхармония и диригент авторът маестро Емил Табаков. А Светлин Русев продължи: “Като погледнах нотите ми направи впечатление, че като брой ноти, брой страници, като обем е точно два пъти по-дълъг, отколкото е стандартът, обикновено. Концертът е четири части, прието е да са три и е около 40 минути. Веднага ми направи впечатление това. Концертът е с много предизвикателни партии за цигулката и за оркестъра, които са много равностойни. Но при първото ми „запознанство“ с него ми направи впечатление, че концертът, колкото и да е труден и за самия инструменталист и за диригента, Емил е и великолепен композитор с богато и красиво творчество, е изсвиряем. Много от нещата, които съм свирил от съвременната музика имат някакъв момент на високо теоретично, хипотетично и А да се случи нещо, има творби, които са създадени, за да не бъдат изпълнявани, за разлика от този концерт. Колкото и да е труден, е направен, за да бъде изсвирен! Как, кога, по какъв начин – това вече е друга история, но той е интересен и веднага ме грабна. Видях, че е много труден, но е създаден, за да бъде изпълняван. Веднага казах на Емил Табаков: „Да! ОК!“ А той: „Чакай, ще ти дам партитура, помисли…“. Аз си го прелистих – 28-29 страници, дребен шрифт. Например, следващият концерт, който ще изпълня тук със Софийска филхармония на Ерих Корнголд на 17 март, също прекрасен концерт, като обем е 15 страници…
Светлин Русев и Емил Табаков на репетицията със Софийска филхармония, снимка: Стефан Марков
Но казах на Емил: „Веднага!“ И беше прекрасно, че го направихме особено с Фестивалния оркестър на Русе, главно от русенци, които идват от цял свят, бивши съученици, изключително вълнуващо. Веднага след като се появи идеята за нашето сътрудничество със Софийска филхармония аз предложих да го направим и тук и той се съгласи, Найден Тодоров – също. И някой ден, надявам се, ще го запишем! Според мен е главен в репертоара за цигулка на съвременната музика, с нетърпение очаквам да го включа и в други концерти и да бъде част от моя репертоар. “ С усмивка каза Светлин Русев. Репетицията беше дълга, всичко се отработваше с детайли. Познаваме максимализма на Емил Табаков. След определени изсвирени части оркестрантите ръкопляскаха – на композитора или на солиста, не е толкова съществено. Важна е взаимната им радост от тази музика и то в не лекия репетиционен процес. Дори в тази детайлна работа с прекъсвания, просвирване на оркестър, композитор- диригент и солист музиката, която се лееше от концертния подиум завладяваше с красота, с мощ на творчество.
В разговора ни Светлин с усмивка разказва, че с Емил Табаков имат дългогодишна история, сътрудничество и едва ли не семейна връзка. Той стоял на един чин с баща му, а бащата на маестрото и дядото на цигуларя работили в една и съща кантора и всеки ден си били на гости. „Какво са правили, няма да споделям. Фиркаха си, както се казва на русенския диалект, като пенсионери. Така че се познаваме много отдавна и двамата станахме почетни граждани на Русе“. Уточнява дори „деликатни“ моменти за връзката между двамата Светлин Русев.
Светлин Русев, снимка: Стефан Марков
„Създаването на музикална творба с подобен мащаб не е често явление в културната ни реалност, затова не беше изненада, че новият Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков получи своята премиера на 3 октомври 2021 г. в рамките на един от най-престижните български фестивали - “Мартенски музикални дни”, при това на закриването на дългоочакваното издание, в което беше отбелязана 60-годишнината на форума. Композиторът сподели тогава, че вдъхновението за написване на Концерта идва от станалите традиция фестивални срещи на бивши възпитаници на русенското Национално училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов”, в които обикновено участва и Светлин Русев. “Получава се изключително хубава атмосфера - творческа и приятелска. Тази енергия ми даде идеята да напиша нещо точно за този оркестър със този солист и по повод тази годишнина”, каза авторът в интервю през есента. „Концертът за цигулка от Емил Табаков не само е посветен на Светлин Русев и на Фестивалния оркестър – Русе. Той е като портрет, фиксирал музикалната природа и на солиста, и на оркестъра.“ Написа Екатерина Дочева, музикален критик, по повод премиерата на произведението. Тя цитира Светлин Русев по повод вълнуващата премиера в Русе. “Концертът е много труден, но в него няма нищо, което не може да се изсвири.” Композиторът от своя страна споделя: “Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра.
Емил Табаков и Светлин Русев на финалния концерт на “Мартенски музикални дни” 2021, снимка: Николай Василев, архив на фестивала
Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста. Цигулката, от своя страна, има огромни възможности и винаги е предизвикателство за композитора. Особено когато я мислиш и я чуваш в звуковата среда на такъв оркестър.” Последната четвърта част много естетска, отново изпълнена с удивително търпение във фразирането, в разполагането на всеки участник в нея – бавно и внимателно. Деликатно, красиво, споделено звучеше цигулката на Светлин Русев, който очевидно бе взел много присърце творбата и демонстрира фантастичен инструментализъм.“ Написа тогава още Екатерина Дочева в блога си Decrescendo.net, цитиран от „въпреки.com“. Целия текст може да прочетете тук. https://въпреки.com/post/665449639430045697/
С днешна дата Светлин Русев си припомня: „На премиерата на концерта имаше невероятна обстановката и атмосферата и с участието на Красимира Стоянова, една от невероятните и обичани певици в света.“ Припомняме, че и Красимира Стоянова е завършила Музикалното училище в Русе и тримата заедно със Светлин Русев и Емил Табаков са почетни граждани на града.
Питаме Светлин къде се крие тайната на това знаменито училище. А той отговаря лаконично: “За тайна – не знам, но със сигурност има традиция, има добра материална база, прекрасни преподаватели. Това е място, където културата винаги е имала предимство. Много съм щастлив, че точно там съм учил.“
Около знаменития ни цигулар има много нови предизвикателства и промени. Избрал е да бъде свободен артист, отскоро свири на цигулка Амати, любезно предоставена от АМУНДИ. Предишният му инструмент беше цигулка „Страдивариус – Cаmposelisce“, /Кампоселиче/, която му бе предоставена от музикалната фондация „Nippon“ в Япония. В сложните времена, особено за артистите от цял, това е много смело решение. А Светлин Русев се чувства явно щастлив и категоричен в новата си поета посока: „Не знам дали е по-трудно, по-хубаво, със сигурност. Като си направя една равносметка след 21 години с концертмайсторски длъжности в Лондон, в Корея, във Франция, в Швейцария, официално, да не говоря колко години преди това се събират с български, с Младежки оркестри и т.н. е достатъчен опит на сблъсъци – музикални, социални. Може би е могло да стане и доста по-рано. По принцип ми предлагат ангажименти с програма, за щастие. Има моменти на места, където имам избор, но са малко. Канят ме и питат дали мога на еди коя си дата да свиря еди какво си. Няма мога, не мога, искам или не искам.
Светлин Русев и Емил Табаков на репетицията със Софийска филхармония, снимка: Стефан Марков
Едно от малкото места е тук в Софийска филхармония, където мога да си избера или мога да изсвиря няколко неща, за което съм изключително щастлив. Но повечето ангажименти много трудно могат да се променят в нашата сфера. Но искам да работя толкова много, колкото работех през последните десетки години, не е проблем да си запълня времето. Имам непрекъснато покани за майсторски класове, за частни уроци, с които не се занимавам, за он лайн уроци, с които не се занимавам, за гост - концертмайсторски изяви, с които не се занимавам. Все пак, имам някаква защитна мрежа.“ За всичко говори с усмивка и въодушевление. И все пак, за него музиката си остава най-важното, смисъл.“Всичко, което е свързано с музиката, било солови изпълнения, било камерна музика, преподавателска работа е много обогатяващо и свързано. Много е нелепо човек да каже оркестърът и диригентът няма да ми отдели достатъчно време, аз няма да свиря на концерта, ще свиря само солово. Едно е да се репетира с 5-6, 50 или 100 души и да се определят някои неща, друго е на свобода, на импровизация. Наскоро си говорихме за един от най-великите руски пианисти от други времена и епохи, който си позволявал да погледне нещо и, например, да изсвири една част от това, което е написано и другото си го импровизира. Никой изпълнител в днешно време не би могъл да си го позволи и почти никой не е способен. Но в камерната музика – споделяме резонанси, вибрации, емоции и има страхотен репертоар, грехота е да се лишим от него. За мен абсолютно всичко се допълва.“
Светлин Русев, снимка: Стефан Марков
Традиционно го питаме, както и други музиканти какво мисли за това, че българската публика, с малки изключения, трудно бива привлечена от съвременната музика. А Светлин Русев е убеден в отговора си: „На много места публиката се страхува от съвременната музика. За мен има две категории музика – дали е български фолклор, дали е корейски поп, дали е джаз, дали е класическа музика, каквато и да била музика – има хубава музика и не толкова хубава музика. Колкото повече напредваме с възрастта, с опита си да изпълняваме такива неща, толкова по-голям избор имаме. Маестро Табаков беше изключително деликатен, когато каза: „Без ангажимент, независимо, че е написан за мен, ако не ми хареса…не съм длъжен да го изпълня…“ /смее се/. Всъщност трябва да има, не точно подход, а достатъчна доза любопитство, доверие към тези творби. Няма да съжаляват хората, които дойдат на концерта. Трудно е да се стигне до такава нагласа. Много хора мислят, че това е нещо елитарно, че може да ги заболят ушите. Но музиката е в смисъла на едно пътешествие, на емоции, на вълнения, каквото разказваме и е нещо, от което не бива да се страхуваме. Винаги, има нови приключения, нови предизвикателства, нова музика, нови неща в живота ми /ни/. Моята идея да съществувам като човешко същество е развитието, ние го правим такъв!“ Красиво и смело, нали?
А самият концерт беше блясък, преживяване за музикантите на сцената, за публиката. Невиждано – бис за съвременна българска музика – бис за композитора и диригент маестро Емил Табаков и за цигуларя от световна класа Светлин Русев. Обичайно на бис солистът изпълнява солово изпълнение на инструмента си, но този път бисът беше фрагмент от концерта – знаменито. Така беше и след втората част на концерта, когато Емил Табаков дирижира рядко изпълняваното у нас произведение “Фантастичното дюкянче” от Оторино Респиги. Имаше бис. Невероятно прекрасна вечер в зала „България“. Публиката се почувства на световен концерт, преживяване и радост от музиката.
Емил Табаков и Светлин Русев приемат аплаузи след концерта, снимка: Василка Балевска, архив на Софийска филхармония
Не съм музикант, а меломан и затова ми се иска ще завърша с думите, споделени в социалните мрежи от Татяна Иванова, музикален редактор в БНР: „Мисля си, че Концертът за цигулка и оркестър от Емил Табаков, посветен на Светлин Русев и Фестивалния оркестър, Русе, е произведение, достойно да застане до най-ярките си събратя в световната литература. Много се надявам Светлин да успее да го представи с някой /или с няколко/от реномираните европейски оркестри, както и на други континенти. Мога и да помечтая някой от най-големите цигулари на нашето време /сред чужденците/ също да го изпълни и така да постави допълнителен фокус върху него. Тази творба не е за всеки солист, нито за всеки оркестър. Солистът трябва да е адски добър, а оркестърът да не му отстъпва, за да се получи целия този вихър, огън, обща мисъл и емоционална сплав във всички състояния. Поздравления за изключителния Светлин Русев и Софийската филхармония! Респект, маестро Табаков!“
Това е и благодаря за преживяното! “
Текст: Зелма Алмалех, Снимки: Стефан Марков, Василка Балевска, архив на Софийска филхармония, Николай Василев, архив на фестивала “Мартенски музикални дни”
