Николай Николаев: Ватиканът покани клиниката ми по смехотерапия

Николай Николаев е познат на поколения български деца като водещ на „Сладкарница захарно петле“ по БНТ, дълго време играе и на сцената на Народния театър, освен това е и изкусен фокусник и клоун. През последната година името му нашумя и със създадената по негова идея Клиника по смехотерапия. От дни на пазара е и новата му книга. Щастлив ли е заслужилият артист, превъплътен в най-новата си роля на доктор по смехотерапия и липсва ли му Мелпомена? На тези и още въпроси Николай Николаев отговори специално за „Класа“.

- Преди дни на пазара излязоха в една книга - преиздадената „Викът на охлюва“и новата „Рушители на съвременна България“ . Първата част бе пусната в Италия преди 15 години и разграбена като топъл хляб. Кое ви мотивира да напишете продължение чак сега?
- Преди 15 години работех като клоун в най-големия италиански цирк и там написах „Викът на охлюва”.След години ИК „Галик“ реши да преиздаде книжката, но при едно условие - да напиша и втора част. Така се роди „Смъртта на манекена и рушителите на съвременна България?“. Това е една почти документална книга за фалшивата родна демокрация, в която се давим вече 20-а година. От два дни кокетното издание от 500 страници е вече на пазара. Книгата представлява една алегория за съня на клоуна на републиката, в случая моя милост. Смешникът е поставен на витрина на площад „Демокрация” и пред очите му тече като на лента целият столичен живот, с всички правителства, които унищожиха културата, образованието, изкуството. Мисля, че тя ще бъде интересно четиво за всички българи, които все още милеят за България

- Писането, макар и от отдавна, не е най-популярното ви занимание. У нас вие сте много по-известен като актьор и клоун, обичащ децата. Преди година вие създадохте уникалната Клиника по смехотерапия, как отпразнувахте рождения й ден?
- Направихме една почетна визитация, на която присъстваше и ”виновникът” за създаването на необичайната клиника, шефът на „Пирогов“, доц. Димитър Раденовски. Заедно с него беше и проф. Огнян Бранков, който отговаря за детските отделения на спешната болница, към които се води и нашата клиника. За годишнината те получиха и „Орденът на усмивката”. .

- Смехът помага ли при лечението на децата?
- Ние учим малките си пациенти, че усмивката има невероятен лечебен ефект дори и върху най-тежко болните.
Резултатите са удивителни, защото децата, повярвали във вълшебството, много по-бързо се възстановяват. Внушаваме им, че след като са срещнали специалните доктори Роко, актьора Марин Неделчев и Коко – моя милост, също са добили магически способности и оздравяването им е вече в техни ръце. На всяко дете подаряваме книжка с красиви илюстрации и десет рецепти, какво трябва да прави, за да не влезе отново в болница. В момента три училища в столицата използват книжката с рецепти за обучение в часа на класния. Вероятно някои от нашите оздравели пациенти и родителите им са популяризирали книжките в учебните заведения.

- Ваша ли е цялата оздравителна система, по която работите, и как ви дойде идеята за нея?
- Идеята се роди през 2000 година, когато мой приятел лекар сподели с мен за учението на американския медик Бъч Адамс. Този доктор се обличал като клоун и така постигал много по-успешни резултати в лечението на децата. Чутото използвах като отправна точка и измислих цялата система за лечение. Стремя се да атакувам съзнанието на детето. В случая много важни са вярата и оптимизмът. Например Росенчо, опериран в „Пирогов“ от апандисит, е дете с тежка церебрална парализа. Майка му го доведе на количка. Сега той вече се изправя и дори ходи с бастун. Чудото стана, защото Росенчо повярва в себе си.

- След като само за 12 месеца имате такива резултати, обмисляте ли да разширите дейността си?
- С доц. Раденовски сме решили да реконструираме една занемарена зала в двора на „Пирогов“, която се намира точно срещу параклиса на болницата. Преди години е използвана за профсъюзни събрания, в момента е пълна с хлебарки и боклуци. По решение на Раденовски тази зала ще бъде превърната в първия в света здравен шоу театър за здравите деца на България. Там освен представления ще бъдат предлагани и здравни съвети как родителите да предпазят децата си от болестите.

- Кой ще ви спонсорира?

- „Пирогов“ няма пари, Министерството на здравеопазването едва ли ще се заинтересува. Обмислили сме по друг начин да стане финансирането. До седмица ще бъде създадена фондация и чрез нея ще събираме пари. Вече сме намерили първите спонсори. Те ще дарят пари за ремонта и звуковото обзавеждане. Това ще бъде уникален театър. Надявам се ноември, декември ремонтът да започне. С парите, които още постъпят в тази фондация и с първата клоунска линейка в света, която имаме ние, ще обикаляме детските отделения на болниците в цяла България. Тя е с кукуригащ петел, смешни рисунки по нея. С нея водим вече оздравелите деца по домовете, за да преодолеят стреса от онези истински линейки, които са ги докарали в болницата.

- Има ли последователи на смехотерапията?
- Имаме покана да направим една показна визитация в най-голямата болница на Европа, Ватиканската.
Умуваме и върху идеята да създадем у нас или в Италия школа за клоуни доктори, каквито сме ние. Във всички болници на Европа има щатни клиник клоуни, за разлика от нас те влизат при децата с бели престилки и червени носове и правят смешки. Само че децата имат стрес от бялата престилка. Докато ние не само разсмиваме, но и лекуваме пациентите.
Вие сте любимец на поколения деца, заслужил артист сте на Народния театър. А сега сте клоун.

- Понякога не ви ли липсва театърът и ако ви поканят, бихте ли се върнал на сцената?
- В последните години получавам непрекъснато покани. Но напоследък имах сериозни здравословни проблеми, образно казано, направо прескочих гроба си, като претърпях сериозна коремна операция. И тогава реших да посветя остатъка от живота си на болните деца. Но и с Мелпомена не съм прекъснал връзките си. Преди две години в Търновския театър направих един мюзикъл - „Третото българско царство и половина“ - по либрето на Любо Пеевски. В мюзикъла участваше една от иконите на българския театър - великата актриса Елена Стефанова. Тогава тя беше на 92 години и игра в моя спектакъл с изумителен моногол. Актрисата преди дни навърши 95 години. В момента с Любо работим върху нов моноспектакъл за нея. Преди пет месеца режисирах комедията на Исак Гозес „Министър без глава“ . През септември ще я играем във НАТФИЗ. Така че театърът не ми липсва.

- Със Стефан Данаилов през 70-те правехте невероятни скечове по БНТ. Продължи ли приятелството ви с него и когато стана министър на културата, не го ли помолихте да ви помогне с нещо за клиниката?
- Не е прекъсвало приятелството ни. Но когато той стана министър, не му досаждах. Сега, когато стане готов шоу театърът, ще имаме нужда от морална подкрепа. Ако сега Данаилов беше министър, щях да му я поискам, но не ми пречи да се обърна и към другия си приятел Вежди Рашидов да благослови начинанието ни.

- Защо България остана без цирк?
- В света имаше три държави със стогодишна циркова история – Русия, България и Италия. Циркът ни беше много печеливш. От гастролите си той внасяше всяка година в Комитета за културата по 70 хиляди долара. Цигулката „Страдивариус“ на Минчо Минчев е купена с пари на цирка, всички прожектори на провинциалните театри у нас са купени също с пари на цирка. Но тогавашният министър на културата Елка Константинова реши, че българският цирк няма пари да се издържа и уволни 340 елитни български артисти, барабар с брат ми, големия илюзионист Орфи. Те получиха безсрочен отпуск, а брат ми безсрочен диабет, от което и по-късно почина. Всички 350 животни бяха преместени в цирковата база на Илиянци, а по-късно и разпродадени. Започна приватизация на цирковата база. И макар че бе оценена на 12 милиона, беше продадена за 1 млн. и 500 хиляди лева. Така българският цирк беше ликвидиран тотално. Остана единствено Сашо Балкански, който и до днес с неимоверни усилия прави циркови спектакли с трупи от чужбина.

- Имате ли надежда да се възроди българският цирк?
- Клоуните умряха, не предадоха опита си на следващото поколение, нашият цирк беше сринат до основи. Няма ги великите трупи, всичко това е унищожено. И въпреки окаяното му състояние, ми се иска да вярвам, че все някога той ще се възроди от пожара като феникс.

Интервюто взе  Долорес Витанова

Станете почитател на Класа