Диана Игнатова е новият директор на българския културен център в Париж, стана ясно вчера. Тя сменя поета Кирил Кадийски, чийто мандат бе удължен с няколко месеца. Игнатова е началник на отдел „Двустранно сътрудничество и Български културни институти в чужбина” в Министерството на културата. В класирането след нея се нареждат писателят Николай Стоянов и Кирил Кадийски, а чак след това са завеждащата “Връзки с обществеността” на Френския културен институт в София Мария Конакчиева и театралният режисьор Владимир Петков. Според Петков кандидатурата на Игнатова е неравнопоставена на останалите, защото тя е “вътрешен” човек, част от системата и това й дава огромно предимство.
„Щом е така защо просто не слагат директорите по служебен път, а трябва да се правят конкурси”, пита Владимир Петков, цитиран от сайта „Всеки ден“. Той допуска, че всичко е предварително измислено с цел в крайна сметка Николай Стоянов да стане шеф в Париж. „Ясно е, че ако обжалваме, нещо което имаме право да направим в 14-дневен срок, и те решат да не я изпратят, то отива вторият класиран и кръгът се затваря. Но тогава скандалът ще е грандиозен, защото Стоянов е доста компрометиран във Франция и никой не го иска там”, категоричен е театралът.
Още по-крайна в позицията си е Мария Конакчиева: „Конкурсът бе смешен и крайно опорочен – съжалявам, че бях част от това”, заяви тя за “Всеки ден” и определи времето, в което живеем и ставаме свидетели на подобни нелепи ситуации като “привидна демокрация”.
Ето и становището на културното ведомство, изготвено от правния отдел: „Следвайки логиката на ограничения, които да бъдат поставени пред евентуалните кандидати за длъжността „директор” на държавните културни институти, включително на тези в чужбина, би следвало да се забрани на значителен кръг служители на министерството, които са били членове на конкурсни комисии и са чели концепции на кандидати, включително на всички бивши директори, да участват в конкурси за длъжността „директор” на държавен културен институт, тъй като поради заеманата от тях длъжност са получили знания, които евентуално биха им помогнали да спечелят конкурс. Законодателят обаче е преценил, че подобни ограничения не могат да бъдат налагани, поради което до участие в конкурс се допускат всички лица, които отговарят на посочените от работодателя изисквания.”
Кирил Кадийски също взе отношение по казуса: „Не може години наред да си наблюдаващ българските културни институти в чужбина и накрая да направиш концепция на основата на отчетите, които други са ти сервирали редовно. Не може да се кандидатираш за директор, след като си автор на длъжностната характеристика за този пост. Не може да участваш в конкурс, при който оценители са преките ти началници”, категоричен е Кадийски. От министерството са категорични, че Игнатова не е имало достъп до длъжностните характеристики. “Всички длъжностни характеристики в Министерството на културата се утвърждават от министъра на културата и не може своеволно да бъдат променяни от лицата, които изпълняват съответната длъжност, независимо дали са на ръководни или експертни длъжности в министерството”, се казва в официалното им писмо до “Всеки ден”.

---

Напрежение и в Скопие

---

В пълна мистерия протече вторият конкурс за поста директор на БКИЦ – Скопие, алармира ВМРО. Без никъде да е обявен списък на допуснатите кандидати, събеседването се е провело на 16 юни 2009 г. в сградата на Министерството на културата. Срокът за уведомяване на кандидатите за постигнатите резултати е тридневен и е изтекъл на 19 юни. На тази дата обаче никой от конкуриращите се не е бил уведомен. На първо място е класиран Димитър Христов, главен експерт в Министерство на културата. На второ място е поставен досегашният директор на БКИЦ Скопие Спас Ташев.
При обявяването на конкурса за директор на БКИЦ в Скопие в официалния сайт на Министерство на културата четем, че кандидатите трябва „да владеят писмено и говоримо езика на страната домакин”, т.е. да владеят официалния език на Република Македония.
При представянето на документите от български книжовен език на скопската писмена норма, преводаческите фирми използват понятието „адаптиране”, докато в биографичните бележки за Димитър Христов се говори за „превод”. В сайта на издателство „Балкани” изрично се подчертава, че Д. Христов е приет за почетен член на Съюза на македонските писатели именно като преводач. Подобно поведение е в рязък противовес на досегашната българска политика към Македония и демонстрира безхаберие и пълната липса на компетентност и приемственост., смятат от ВМРО. Те изчакват развитието на случая и след неговото приключване ще излязат с официално становище пред компетентните български и международни институции, медиите и политическите партии.