---

Известният испански актьор Франсиско Олмо гостува у нас по повод Седмицата на испанското и ибероамериканското кино. Той се срещна с почитатели и актьори на творческа среща в института „Сервантес“ след прожекцията на филма „Младоженец за Ясмина“ на режисьорката Ирене Кардона. На фона на лична история лентата поставя много въпроси, свързани със съдбата на емигранта.
Лола обожава сватбите, въпреки че нейният брак е в криза. Тя подозира, че съпругът й Хорхе е влюбен в Ясмина, която пък бърза да се омъжи за полицая Хави. А Хави, от своя страна, приема нещата твърде спокойно. Алфредо е против брака, но не би имал нищо против да се ожени заради приятелство... или пък за пари. „Младоженец за Ясмина“ е история за браковете с цел получаване на гражданство, за обществения ангажимент на двойките и за съжителството без брак.

---

- Г-н Олмо, как се роди „Младоженец за Ясмина“?
- Режисьорката Ирене Кардона и .една малка продуцентска къща в Бадахос се заеха с една история, която се базира на лични преживявания на Ирене. Сценарият се променяше в движение. Майката на Ирене е работила в център за прием на емигранти. Става дума за арабски емигранти, които идват в страната ни. Те търсят различни начини, за да се адапритат и устроят. Главната героиня във филма иска да завърши образованието си, да научи испански и да се интегрира в обществото, което всъщност я променя. Това е част от историята на родителите на Ирене. Докато работехме, аз не знаех истината. Когато завършвахме снимките и филмът беше готов, се появи бащата на Ирене и ми каза: “Ти си аз. Ти направи нещата по-добре от мен”. Беше вълнуващо.

-Твърде силен личен момент в цялата история! А как подбрахте актьорите?
- Актьорският състав е от Екстремадура с изключение на актрисата, която изпълнява главната роля. Тя е от Мароко и живее в Париж, а аз съм от Мурсия и живея в Мадрид. Запознах се с Ирене в едно училище, в което преподавах. Тя беше ученичка. След това завърши актьорско майсторство, но се посвети на режисурата. Така се роди „Младоженец за Ясмина“.

- Една от темите в този филм е бракът. Някои вече го смятат за отживелица. Вие какво мислите по въпроса?
- Смятам, че всеки трябва да си избере сам как ще живее. Ако искаш брак - да, ако не искаш - не. За мен един договор по любов е само договор по любов. Впоследствие го социализирай. Според мен обаче договорът между две личности, два характера, е доста по-интересен и много по-задължаващ. Така че всичко зависи от човешкото общуване, не от един подпис върху брачно свидетелство.

- Да поговорим за отношенията между актьор и режисьор. Кои бяха личностите, които повлияха най-силно в работата ви?
- Не мога да разгранича актьори и режисьори, защото всички работим в екип. У всеки усещаш подкрепата и от всеки можеш да научиш нещо. Всички имат някакви притеснения - и актьорите, и сценографът, и режисьорът. Аз помагам на младите актьори да изиграят ролите си. Помогнаха ми преподаватели по театрално изкуство. Те са били режисьори, но са познати повече с преподавателската си дейност. Една от личностите, която ми повлия, е режисьорът, който се оттегли неотдавна от творческата работа - Хосе Мария Морера. Дължа много на Джон Страсберг и Акаро Корасар. Работих и с Хосе Луис Алонсо и Луис Паскуал, от които научих много. Те са онези, които ме накараха да уча повече, да се усъвършенствам в професията си и да поемам нови роли.

- Вие сте един от актьорите, ангажирани в огромен брой спектакли и кинопродукции. Трудно ли е това непрекъснато преминаване от роля в роля, или е въпрос на натрупан опит, рутина и, разбира се, любов към професията?
- Прескачането от една в друга роля е лесно, защото любопитството те води напред... Дълго време ние изучаваме текста и тренираме паметта си. Но в момента на падането на завесата или след последната реплика във филма всичко се изтрива. Тоест ако ме помолите да ви кажа фрагмент от филм, който съм снимал през март например, не мога да ви кажа нито дума. Той се възстановява бързо едва когато погледна отново, макар и за малко, самия сценарий. Преминаването от роля в роля наистина стимулира актьора.

- Напоследък се говори за икономическите трудности, които ще изтласкат зрителите от театралните зали и киносалоните . Какви са Вашите наблюдения? Отразява ли се глобалната финансова криза върху посещаемостта на спектаклите или на прожекциите?
- Забелязвам, че кризата се отразява драстично в киното. Смятам, че то ще загуби част от публиката си. Театърът – не. В кризата именно той е средството за оцеляване. В театъра хората могат да идентифицират самите себе си. В кризата хората по-често отиват на театър. В Испания се наблюдава висока посещаемост в малките театри, където билетите достигат до 12 евро. В Мадрид театрите са препълнени независимо дали постановките са нови или стари, класически или експериментални. Преди 4 години това бе немислимо.

- А какви са тенденциите в съвременните испанското кино?
Киното е по-критично към реалността. Отмина времето на комедиите, въпреки че някои филми се опитват да ги възстановят. Отмина и епохата на историческите продукции. Сега е епохата на наследниците на Бунюел, Саура и останалите представители на интелектуалното кино. Тенденцията е да се разказват истории, съвсем близки до днешния ден. Киното все пак е отражение на живота ни.

- Испанците са известни със своите фиести. Каква е вашата рецепта за фиеста?
- Първата стъпка е да поканя приятелите си у дома. Втората е да приготвя нещо вкусно, защото обичам да готвя. След това добавяме хубаво питие, музика и приятен разговор.
Почитател съм на класическата музика. Обожавам Бетовен, Моцарт и Брамс. Слушам също и съвременни композитори.

Интервюто взе: Георги Митов