Повечето от знаковите атентати, отнели живота на прочутите мафиотски босове, остават неразкрити и до днес, предизвиквайки неспирно любопитство и генерирайки безброй многопосочни версии. На огромния обществен интерес към кървавите саморазправи отговоря новата книга „Големите убийства на прехода“ на съставителите Гергана Танева, Чавдар Иванов и София Петрова. Тиражира я издателство „Милениум“.
Документалният том, в който има и много снимки, възкресява биографиите на Васил Илиев, Иво Карамански, Поли Пантев, Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, Стоил Славов, ДиматаРуснака, Георги Илиев, Емил Кюлев и други известни фигури. Книгата отговаря на въпросите как босовете на мафията изградиха своите подземни и легални империи; как бяха убити; кои са килърите им; кой стои зад мокрите поръчки…
„Ранните години на българския преход създадоха подходяща среда за възникването на мутренските групировки и силовите структури. Момчетата в черно, както бяха наричани, превърнаха в печеливш бизнес кражбите на автомобили, рекета, силовите застраховки, нарушаването на югоембаргото, възползвайки се от липсата на ясни правила и стабилно държавно управление. Възникваха и процъфтяваха подземни империи, в които се вливаха финансовите потоци от търговията с наркотици и оръжие. Управляваха ги млади бизнесмени, доскорошни спортисти, често с предишни криминални прояви.
За броени години тези мъже се превърнаха в едни от най-популярните лица на времето си. Много от тях успяха да легализират бизнеса си и дори да печелят обществени адмирации. Въпреки това малцина надживяха 40-годишна възраст. Неписаните правила на подземния свят повеляват, че когато някой започне да пречи твърде много, е дошло време да бъде отстранен.“, се казва в предговора на премиерното разследване.
Когато през 1994 г. МВР обявява за издирване Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Пело Пелов и Димитър Джамов във връзка със сбиване в нощно заведение, едва ли някой подозира, че това е началото на истинска гангстерска война, белязано с появата на групировката, станала известна като „Бригадата на борците”. Тогава в нея влизат братята Васил и Георги Илиеви, Иво Карамански, Димитър Димитров-Маймуняка, Поли Пантев и други сенчести бизнесмени, които диктуват правилата силово и никой не може да избегне рекета им. По-късно структурата се разцепва на: ВИС на Васил Илиев, СИК на Иво Карамански, а след време се появява и тази на бившите барети. Всяка от фракциите действа жестоко и безмилостно и многобройните кървави атентати показват недвусмислено, че когато някой е поръчан за унищожаване, смъртната присъда със сигурност ще бъде изпълнена без значение от броя на гардовете и силата на охранителните мерки.
