Чудовище обладава сцената в Народния театър. Не просто обладава сцената, а помита с поглед и енергия всичко наоколо, без да му пука кой какво си мисли. Чудовище, наречено Калигула? Не, чудовищен Деян Донков! След представлението на премиерния спектакъл „Калигула", постановка на Диана Добрева, ти се иска да го доближиш, да го погалиш, да го пипнеш, за да се убедиш, че актьорът всъщност е добре. Защото толкова е добър, докато е в сценичното си „аз", че не оставя грам съмнение за императорското му безумство...
Светлините изтляват, публиката притихва, пестелив, но впечатляващ декор, странен костюмиран силует се промъква на сцената и до последно не я напуска. Не е таен хронист на древноримската оргия, а дирижира шума от движенията на Калигула/Донков. Всяко негово шеметно пропадане в нищото, демонично изникване за пореден шизофренен монолог, кървав екстаз или злокобен жест е подплатен от пронизващ звук, който трудно се забравя. Така както трудно се забравя постановката на Добрева за философстващия овластен звяр.
Той има всичко, но то не му стига – иска и Луната. Любил е дори сестра си, но нея вече я няма, затова страда, любейки друга. Владее и манипулира всички, но и това не му стига – иска да бъде бог. Да диктува реда, да подчини света. Кръв и оргии да има. О, и изкуство! Той е възвишен и луд в едно, инфантилен и брутален...
Когато посяга към пиесата на Албер Камю, един режисьор може така да залитне, че да повлече целия екип към чудовищен провал. Диана Добрева обаче има опит с трудни текстове. Има и стил. При нея дори оргията, бруталността и голотата са на ръба, но остават в естетиката. Имаш усещането, че вае спектакъла си според описанието на Луций Сенека за Калигула: „природата го е създала сякаш за да покаже на какво е способна безграничната порочност, съчетана с безгранична власт...". Режисьор и водещ актьор държат зрителите залепнали за столовете до самия финал на представлението. Донков е толкова ярък, че всички следващи го или маршируващи (ясно е защо!) по сцената герои/актьори са обречени да бъдат фон на хищника.
Няма как да не поставите философстващия диктатор и в други епохи. Само че няма как да не се загнездят в мислите ви и сентенциите му. Например: „Животът е нищо, когато парите са всичко!".
Споровете за постановката на Диана Добрева едва ли ще отшумят за седмица. „Безполовата" голота на Донков и масовото обладаване на сцената вече възмути пуританите, но... нека времето покаже. Аплодисменти!
Екипът на представлението:
Превод и сценична версия: Александър Секулов и Диана Добрева.
Режисьор: Диана Добрева.
Сценография и костюми: Нина Пашова.
Музика: Петя Диманова.
Актьори: Деян Донков, Жорета Николова, Александра Василева, Йордан Биков, Деян Ангелов, Биляна Петринска, Елена Петрова и др.
Виолета Цветкова