Руският продуцент и режисьор Александър Роднянски оглавява респектиращо жури, което ще оценява филмите от международния конкурс за първи и втори филми и конкурса за Наградата Джеймисън
Александър Роднянски е един от най-влиятелните руски продуценти, носител на повече от 50 международни и национални награди в областта на киното и телевизията (наградите „Ника" за най-добър документален филм - „Мисията на Раул Валенберг" и „Прощавай, СССР", за най-добър игрален филм - „9-та рота"; наградите на журито и на ФИПРЕССИ в Ямагата, Япония; националната награда „Медиа мениджър на Русия 2004"; лауреат е на наградата на Руската телевизионна академия „ТЭФИ" в категорията „Продуцент" за сериалите „Бедната Настя", „Моята прекрасна дойка", „Не се раждай красива", и др.)
Роден е на 2 юли 1961 г. в Киев. Завършва режисура в Киевския национален университет за театър, кино и телевизия. През 1983 г. започва кариерата си в „KievNauchFilm" студио. Печели многобройни отличия за документалните филми, които снима. От 1990 до 1993 г. работи като продуцент и режисьор за германския телевизионен канал ZDF . През 1994 г. се връща в Украйна, за да създаде първия независим телевизионен канал в страната „1+1"., който само за няколко месеца се превръща в лидер на украинския телевизионен пазар. Александър Роднянски е изпълнителен директор и съсобственик на компанията заедно със Central European Media Enterprises (CME). По-късно продава своя дял от „1 +1" на CME.
През 2002 г. Роднянски е поканен да застане начело на американската компания Story First Communication (преименувана на CTC Media), която притежава телевизионния канал CTC. Александър Роднянски има зад гърба си повече от 30 филма и 20 телевизионни сериала. Като продуцент името му стои зад боксофис хитове като „Девета рота" (2005) и „Обитаемият остров" (2008) на Фьодор Бондарчук, „Питер ФМ" (2006) на Оксана Бичкова; „Изток-Запад" (1999) на Режис Варние и „Хиляда и една рецепти на влюбения готвач" на Нана Джорджадзе получават номинации за „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Във филмографията му са още филми като „Елена" на Андрей Звягинцев, „Облакът Атлас" на Том Тиквер, „Мачете убива" на Робърт Родригес...
През 2009 г. Роднянски създава AR Films, която обединява филмовата компания „Non Stop Production", лидера в разпространението на независими филми „Кино без граници" и най-мащабния филмов фестивал за руско кино в Русия „Кинотавър". През 2008 г. е поканен за член на журито на Берлинския филмов фестивал. Съосновател и президент е на Руско-германската филмова академия. Член е на Европейската филмова академия, руската киноакадемия „Ника", Националната академия за кинематографично изкуство и наука на Русия „Златен орел", Руската телевизионна академия, асоцииран член на Международния съвет на Националната академия за телевизионно изкуство (САЩ).
В рамките на 18-ия СФФ, публиката ще може да види два от най-успешните филми, продуцирани от Роднянски, блокбастъра „Сталинград" на Фьодор Бондарчук и номинирания за „Златна мечка" „Колата на Джейн Мансфийлд" на Били Боб Торнтън.
Чедомир Колар е сред най-успешните европейски независими продуценти. Роден е в бивша Югославия, но от години живее и работи във Франция. Завършва Белградската академия за драматични изкуства. От 1991 г. работи като продуцент за Noé Productions в Париж. Тогава печели признание с „Преди дъжда" на Милчо Манчевски („Златен лъв" от Венеция 1994, номинация за „Оскар"), „Africa My Africa" (1995) и „Kini and Adam" (Кан '97) на Идриса Уедраого, „As You Want Me" (1997) на Кармине Аморосо, „Влак на живота" (1998 - Сънданс и Венеция) на Раду Михайлеану, „Ничия земя" (ЕФА, Кан, „Златен глобус", „Сезар" и Оскар" 2002 сред повече от 50 международни награди) и новелата от филма „11'09'01 – 11 септември" (2002) на Данис Танович.
През 2003 г. заедно с Марк Баше и Данис Танович създават A.S.A.P. Films. През 2005 г. безупречният екип прави „Ад" на Данис Танович, и всички следващи филми на режисьора „Очите на войната" (2009), „Цирк Колумбия" (2010), „Багаж" (2011), „Епизод от живота на събирача на желязо"" (2013), добре познати на публиката на София Филм Фест.
Биографията на Колар от този период включва още „Wеll Tempered Corpses" (2005) на Бенджамин Филипович, „Sounds of Sand" (2006) на Марион Хансел, „Обет" (2009) на Сърджан Каранович. През 2010 г. от A.S.A.P. Films излизат „Black Ocean" на Марион Хенсел, „Утроба/Womb" на Бенедек Флигауф, „The Light Thief" на Актан Абдикаликов.
Сред последните филми, продуцирани от Чедомир Колар са „La Tandresse" (2013) на Марион Хенсел и игралният дебют на индийския сценарист и режисьор Ритеш Батра „Кутия за храна" („The Lunchbox" - 2013), който е една от гала-премиерите на 18-ия СФФ. От 2004 г. Чедомир Колар е член на Борда на Eвропейската филмова академия.
Актрисата Силвия Петкова ще оценява филмите от Международния конкурс от българска страна. Тя е родена през 1987 г. в София. През 2010 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр.Сарафов", в класа на проф. Здравко Митков. Дебютира в ролята на Жената в постановката „За мишките и хората" по Стайнбек с режисьор Асен Блатечки в ОДТ „Боян Дановски" - Перник. Ролята и на Хани в „HDSP: Лов на дребни хищници" (2012) на режисьора Цветодар Марков е първата й мащабна киноизява. Тя е енергична, упорита и излъчва борбеност, както пред камерата, така и в живота. Участва още във филма на Андреас Панцис „Радостта и страданието на тялото" („The joy and sorrow of the body" -2012), има малка роля в „Непобедимите 2", сниман у нас. От 2011 година е част от трупата на театър „София", където може да я гледате в „Пипи дългото Чорапче", „Тирамису", „4 Стаи", „Скачай" и „Напразни усилия на любовта". През 2012 година Силвия става популярна с ролята на учителката по литература г-жа Димитрова в сериала „Революция Z" на Димитър Митовски.
На 18-ия СФФ Силвия Петкова ще представи немския филм „Нашите малки различия" („Our Little Differences" – 2013) на режисьорката Силви Мишел, в който изпълнява една от главните роли.
Режисьорката Лусин Динк е родена през 1981 г. в Истанбул, учи кино в Университета в Истанбул, където заснема и първия си филм – късометражния „Threep" (2001). След дипломирането си работи като асистент-режисьор на различни продукции. Лусин Динк е племенница на известния журналист Хрант Динк, убит от турските радикалисти. Дебютният й филм „Страната на Сароян" (2013) представя пътуването на световноизвестния арменски писател от Америка Уилям Сароян в земите на предците си, намиращи се в днешна Анадола, Източна Турция. Родителите на Уилям Сароян напускат насилствено дома си в Битлис и се изселват в САЩ през 1905 година. Сароян успява с помощта на известния турски писател Яшар Кемал да посети Битлис през 1964 година.
Александър Рис е немски продуцент и режисьор с определен интерес към международни копродукции с Източна Европа. Той е роден в Леверкузен, Германия, през 1959 година. Завършва Университета за изящни изкуства в Берлин (UBK). Член е на Европейската филмова академия.
Рис създава не един документален филм като режисьор от 1986 година до днес. В периода 1990-96 година режисира и няколко игрални филми. От 1997 година Александър Рис продуцира документални и игрални филми, повечето от които са международни копродукции, между коитo „Турнето/Tournee"(2010), „Клопка/The Trap"(2008) на Сърдан Голубович, „Естрелите/Estrellita"(2008) на Метод Певец, представени на София Филм Фест. Той е експрет по финансиране на филми в EAVE. Една от най-успешните му продукции е сръбският независим хит „Кръгове" (2013) на режисьора Сърджан Голубович, удостоен със специалната награда на журито от Сънданс '13, както и с 30 награди от най-престижни кинофестивали в света, сред които наградата на публиката на СФФ.
Александър Рис е копродуцент на най-новия филм на режисьора Стефан Командарев – „Съдилището", с който ще бъде открит 18-ия Международен София Филм Фест.
