Добри Великов Келеведжиев написал “История на с. Сунгурларе, Бургаско” преди 40 години. В своя ръкопис старият учител вложил цялата си обич към родния край, цялата си душа на възрожденски българин, цялата си надежда, че поколенията след него има какво да научат от събираните зрънце по зрънце факти. Години наред той издирвал сведения за първите заселници, обикалял библиотеки и събирал снимки, разпитвал стари хора и записвал разказите им, трупал документ след документ от по-ново време. Усилията, положени от него през целия му живот, си струват – далеч преди да влезе в печатница неговият труд е цитиран от други краеведи и многократно по системата “самиздат” е задоволявал любознателните му съграждани. Според ентусиазирания автор всяко селище – голямо или малко – си има свое минало, своя история. Тази история трябва добросъвестно да се съхрани и безпристрастно да се опише. И в своите многобройни тетрадки той докрая се старае да бъде и добросъвестен, и безпристрастен. Доколко е успял – това всеки читател ще открие за себе си. Редактирайки ръкописите му, неговата дъщеря Юлия Келеведжиева е внесла допълнителни уточнения и значително е обогатила източниците на информация и данните за годините след 1968. Нейна е идеята да даде ново име на книгата – “Страници от историята на град Сунгурларе” – защото едва ли някой може да претендира за изчерпателно представяне на цялата история на това красиво и от векове познато с кехлибареното си грозде селище. Книгата “Страници от историята на град Сунгурларе” със сигурност ще влезе във всеки дом на красивото градче. Написана увлекателно и добре систематизирана, тя ще бъде любопитно четиво и за всеки любител на краеведската лиература, и за всеки родолюбив българин, който иска да научи повече за миналото на България. Изд. Дамян Яков