Олаф Стокмо е завършил политически науки и икономика в Университета в Осло. Ръководи една от най-големите организации за защита на авторските права - Межународната федерация на организациите за правата за възпроизвеждане (ИФРРО) със седалище Брюксел. ИФРРО обединява 110 локални организации, наричани съкратено РРО, от различните държави. Тяхната цел е да събират отчисления от производителите и търговците на копирна техника (ксерокс машини, принтери, апарати за производство на CD и DVD), които да бъдат разпределяни между авторите. - Г-н Стокмо, какво означава колективно управление на авторските права? - Когато един писател напише интересна книга, хората си я купуват. Но някои предпочитат да си я снимат на ксерокс за по-евтино. Същото е и с CD-тата и DVD-тата. Авторите не могат да следят кой, кога и как репродуцира тяхното творчество. Вместо тях това го прави организацията за колективно управление на авторските права. Тя владее механизмите за събиране на компенсации, които трябва да бъдат разпределяни на авторите. - Кога авторите се усетиха, че са ощетени и решиха да си потърсят правата чрез подобни организации? - През 1847 г. двама френски композитори и един писател завеждат дело срещу "Les Ambassadeurs"- кафене на Шан – з - Елизе в Париж, защото им се струва несправедливо да плащат за кафето и питиетата, докато слушат собствената си музика, изпълнена от оркестъра в заведението. Те не си плащат сметката, защото собственикът отказва да им плати за музиката. Започва съдебен процес, спечелен от авторите. Всичко това в днешно време е много по-сложно. В наши дни става дума не само за композитори, но и за изпълнители, и за аранжори. Но благодарение на организациите РРО, вече е изработена система, която компенсира всички участници в художествения продукт. - Нима е възможно да контролираш точно колко страници от една книга са преснимани на ксерокс, или колко CD- та е произвела машината? - Трудно е, но не е невъзможно. Ако вносителите на копирна и репродуктивна техника и организациите РРО се споразумеят, това може да се постигне. В интерес и на двете страни е договорката да се спазва. Най-важното е да се уточнят правилата. Например за учебни цели в Германия е разрешено да се преснимат на ксерокс не повече от 15 на сто от обема на определени книги – учебници и помагала. Учителят занася учебника на техника, който снима. Когато поръчката е изпълнена, тя може да бъде проконтролирана от няколко души – техника, учителя, ученика, родителите на ученика и пр. Има и инспектори, назначени от организациите РРО, които го правят. Идеята е, че поне един от всички тези хора е съзнателен гражданин и ще спази законовото изискване да не бъдат преснимани повече от 15 на сто от страниците. - Познавате ли Закона за авторско право в България? - Вашият закон е добър, прилича на заподноевропейските. Мога да го сравня с германския, австрийския, белгийския и испанския. Проблемът при вас е, че вносителите на техника не искат да плащат. - Кой трябва да ги задължи да го правят? - Правителството. Със законови норми и наказателни мерки. Струва ми се, че ви затрудняват наказателните мерки. Ако те са ефективни, пиратството ще намалее значително. - В другите източноевропейски страни успяха ли да го постигнат? - Да. В Полша и Чешката република имаше шумни съдебни процеси, спечелени от организациите РРО. Това се случва вече и в Румъния. - А има ли българска организация, която да членува в ИФРРО? - Все още не. “Булрепро&копи”, ръководена от Александър Радославов, вероятно ще бъде първата българска организация за колективно управление на авторските права, която ще влезе в световната федерация. Ще се радвам, ако това се случи по-скоро. Въпросите зададе Елиана МИТОВА