Истината като слово, памет и история

Само три години след сензационното излизане на неизвестния, считан за загубен, третия том на мащабното проучване "Строителите на Съвремена България " от Симеон Радев българската общественост вече има възможност да се запознае с още един неизвестен труд на големия български писател, публицист, дипломат и историограф "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия - по документи, разпитвания на съвременници и лични спомени" .



Всяка книга излязла изпод перото на Симеон Радев е истинско предизвикателство и повод да преосмислим миналото си и историческите факти от друг зрителен ъгъл, много по-богат и много по-съдържателен. И в новото изследване - "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия - по документи, разпитвания на съвременници и лични спомени" той пресъздава истинската драма на събитията, духа и атмосферата на политическия живот у нас по време на управлението над-р Константин Стоилов и усилията на правителството да възстанови прекъснатите дипломатически отношения с Русия. Както и в останалото си творчество, той е великолепен разказвач и майстор на перото. Включените документи са не само увлекателни четива, извори за историята на България, но и за нейната дипломация, култура, публицистика и журналистика.

Самият Симеон Радев отбелязва в "Съвременните строители...":

"Демократическото чувство някои историци забелязват у българите още в първите времена на тяхната политическа организация. То оцеля през всичките тъмни времена на нашето минало и в зората на Възраждането се явява свежо и могъщо. То се заключава в едно всеобщо стремление към свободата и главно към равенство. Българинът е враг на йерархията, била тя социална или политическа. Щом той се пробуди, виждаме го да се бори еднакво срещу чорбаджиите, както срещу фанариотите. Повикът срещу чорбаджиите не утихна вече никога в българския печат от неговото основание досега".

Премиерата на книгата е на 28 март от 18 часа в Софийска градска художествена галерия.
Представянето е под патронажа на министър-председателя на Република България Бойко Борисов.



Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 година. Учил е първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършил френския лицей "Галата-Сарай" в Цариград и право в Женева. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 г. става редовен сътрудник на в-к "Вечерна поща", на който две години по-късно е редактор, сетне и главен редактор. През 1905 г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов почват издаването на списание "Художник". По-късно (1911 г.) основава всекидневника "Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга "Строителите на съвременна България" - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.

Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 година той участвува в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. Оттам при влизане на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) той си дава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. След това той е последователно пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Пондон и Брюксел. Той е и пръв български делегат в Обществото на народите - Женева.



През 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си "Македония и Българското възраждане през ХIХ век". Същата книга е преведена по-късно (1927) на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София.

Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Още от най-ранни години той се проявява като критик и взема дейно участие в литературния и артистичен живот на нашата страна. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тези статии, писани в различно време, бяха поместени в книгата му "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени", която излезе през 1965 година и беше посрещната с много голям интерес от българския читател.

Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967 г. - само няколко дни след като книгата "Ранни спомени" е подписана за печат.



Станете почитател на Класа