Награда за театър 2011 на Независимите театрални критици

Само броени дни преди да си отиде 2011-та година Независимите театрални критици обявиха своя избор за театралните награди за 2011.та. Две достойни дами получават годишната награда на Независимите театрални критици: актрисата Мая Новоселска и режисьорът Маргарита Младенова са театралните личности, удостоени с наградата на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2011 г. Наградата се връчва за шести път и обявяването й по традиция става в дните между Коледа и Нова година.

Моноспектакълът на Мая Новоселска „Едно малко радио“ в Сатиричния театър стана причина тя да бъде отличена от ОНТК „за виртуозната лекота, с която изпява комичната трагика на нашия живот“.

Режисьорът Маргарита Младенова получава наградата за „рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия театър“. Повод за отличието са нейните спектакли „Зимна приказка“ от Шекспир (Театрална работилница „Сфумато“) и „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов (Народен театър).



Двете награди ще бъдат връчени след първите представления на „Едно малко радио“ и „Зимна приказка“ през януари. Отличието на ОНТК е символично – грамота, изработена от сценографа Антония Попова. С него членовете на Обществото искат да обърнат внимание върху най-значимите факти и събития в нашия театър през изминалата година.



 Ето какво споделя самата Маргарита Младенова за пиесата:

“Зимна приказка” за мен е такава тъмна песен за възрастни – за човека, който се загубва и погубва живота си и близките си; за срока, който ни е даден преди клонът да се счупи и люлката да падне; за страстите човешки, които поболяват ума и за безчинствата на болния ум; за децата и какво им оставяме в наследство; за това как не съдбата, а ние сами превръщаме светлия сън в кошмар; за “човекът не ме радва” и за участта му като “история, разказана от луд”; за все неидващото покаяние; за чудото на прошката като единствена и последна възможност да се прекъсне спиралата на злото, човекът отново да се изправи и нагазил в калта – да погледне към звездите.“

Наградите на създаденото през 2006 г. ОНТК не са предварително определени в отделни категории. Досегашни техни носители са Явор Гърдев (два пъти) – през 2009 заедно с целия екип на «Козата или коя е Силвия»; през 2006 г. заедно с актрисата Снежина Петрова той беше обявен за театрална личност на годината заради спектаклите си "Крал Лир" в Народния театър и "Крум" във Варненския театър.



Останалите носители на годишната награда на ОНТК са екипът на спектакъла "Малка пиеса за детска стая" (2007г.), Пазарджишкият театър - за спектаклите "Изкуството да смиташ боклука под килима", "Женитба" и "Горски дух", и актрисата Мимоза Базова - за моноспектакъла "Родилно петно" (2008 г.) През 2010 г. с нея беше отличен режисьорът Теди Москов за спектаклите си „Сирано дьо Бержерак“ в Народния театър и „Възгледите на един пън“ в Куклен театър,Варна.

Членове на ОНТК са Аве Иванова, Аглика Стефанова, Анелия Янева (председател), Асен Константинов, Божидара Божинова, Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, проф. Калина Стефанова, Кремена Димитрова, Крум Гергицов, Майя Праматарова, Никола Вандов, ст.н.с.Светлана Байчинска и Светлана Панчева.



В "Едно малко радио" Мая Новоселска е героиня от черно-бял филм, носталгично-комична реплика към по-красива и идеалистична епоха. Тя с лекота жонглира с три от основните теми в театъра на Москов - мечтите, изкуството и контрапунктовете им в действителността.

В спектакъла предметите на сцената кукловодски оживяват и придобиват характер, звучат песни (лайтмотивът – "Едно малко радио" на бащата на режисьора – композитора Стефан Москов), а скечовете се редуват с поетични текстове от Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист и Емил Чоран. На екран с прожекции на птици, красиви гледки и джаз класици, заобиколена от реплики на скулптурите на Алберто Джакомети (с прожектори вместо глави) героинята на Мая Новоселска разказва приказка от страната Фантазия. Тя обича да говори за местата, на които не е била и да превежда от езици, които не знае. Тя получава отговор на неизпратените любовните писма, които пише към хора, с които не се е запознала. Мебелите не я обичат и понякога спорят с нея, но ютията може да стопли сърцето й, шевната машина да се превърне в пишеща, а месомелачката – в латерна.



Фрагментарен и безкрайно романтичен, моноспектакълът "Едно малко радио" ни припомня "как са прости нещата и как чудесен светът". Между другото, ескимосите живеят черно-бяло, но сънуват по-цветно от всички хора на земята. 

Редактор: Петър ПЛАМЕНОВ
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.



Станете почитател на Класа