На 30 май от 18 ч. в Камерна зала „Методи Андонов” на сатиричния театър „Алеко Константинов”ще се състои премиерата на книгата-албум „Стратиев и Сатирата”. Съставител на изданието е Лю бомир Стратиев, а редактор – Никола Вандов. Книгата „Стратиев и Сатирата” излиза по инициатива на Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Тя е малък, но важен жест на искрена благодарност към Станислав Стратиев, който на 9 септември 2011 щеше да навърши 70 години.
Книгата съдържа „паспортите” на единайсетте спектакъла по негови пиеси и текстове, поставени до този момент в Сатирата, текстове на Станислав Стратиев, свързани със Сатиричния театър, много снимки, плакати, афиши и няколко сценографски проекта към тези постановки.
В архива на театъра се съхранява екземпляр от първата комедия на Стратиев - „Римска баня”. Върху него е изписано 1973 година. На 11 февруари 1974 година е премиерата й. От 1975 до 2000 година, когато Станислав напусна този свят, той е на работа в Сатирата – като драматург, като директор, като художествен ръководител.



Вторият бляскав период от повече от половинвековната история на този театър е свързан неразривно с неговото име. Няма автор, игран толкова много и с такъв успех в историята на Сатиричния театър – и като брой постановки, и като брой изиграни представления, и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърждават в неговите пиеси.
Темата „Стратиев и Сатирата” е огромна. Тази книга не я изчерпва, но осигурява достатъчно материали за подстъпите към нея. В нея са включени материали, които се съхраняват в архива на театъра и в личния архив на автора.
С премиерата на книгата започва осъществяването на програмата на Сатиричния театър, свързана с отбелязването на 70-годишнината
на Станислав Стратиев.
По повод тази годишнина представленията на „Римска баня” на 2 и 17 юни ще се играят при цена на билетите 7 лева.



 Станислав Стратиев е роден в София на 9 септември 1941 година. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е журналист и редактор във вестниците „Народна младеж” (1964 – 1968г.) и „Стършел” (1968 – 1976г.). От 1976г. до смъртта си работи в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”.

За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958г. във в.”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969г. е посрещнат възторжено от критиката. Станислав Стратиев е автор на 13 пиеси, 7 реализирани филмови сценарии, 11 белетристични книги.
Пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико. Стратиев е носител на ІІІ награда на V Национален преглед на българската драма и театър и на ІІ награда от VІ Национален преглед на българската драма и театър.

Пиесата „Римска баня” печели Наградата на София за 1984г.

През 1990г. във Франция за „Животът, макар и кратък” Стратиев получава Наградата за европейска драматургия, а през 1993г. за „От другата страна” – Наградата на ВВС за драматургия.


 

 Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева,
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им - пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през
Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

Из "Българският модел"