Почти невъзможно е предсрочните избори за парламент да се проведат едновременно с евроизборите на 9 юни, установи Lupa.bg. Извънредният вот става все по-вероятен след решението на ГЕРБ да преустановят преговорите с ПП-ДБ и да върнат мандата. Силни съмнения, че има как да се проведат "избори 2 в 1" изразиха и водещи политици и анализатори.

За да се стигне до общ вот - за Народно събрание и европейски парламент - президентът и парламентарно представените партии имат време до 9 април, за да приключи конституционната процедура. Това обаче изглежда твърде малко вероятно.

Във вторник, 26 март, се очаква Народното събрание да приеме решение, че мандатът за формиране на правителство на Мария Габриел е неуспешен. След това президентът Румен Радев и основните политически сили трябва много прецизно да синхронизират действията си, за да приключат навреме за организиране на избори в един ден - 9 юни.

Преди седмица Румен Радев връчи мандат на Мария Габриел, който ще остане неизпълнен

"Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок", гласи новата ал. 5 на чл. 99 от конституцията, която предстои да бъде изпробванa за първи път.

След провала на мандата на ГЕРБ, президентът ще връчи втория мандат на ПП-ДБ, които имат срок от 7 дни, за да го върнат – независимо дали изпълнен, или не. Ако двете страни постигнат съгласие, ПП-ДБ може да го върне веднага. Това е почти невъзможно, смятат запознати. Формацията все още не е казала публично дали смята да задържи мандата цяла седмица, или ще го върне бързо. В коалицията все още нямало единно мнение по въпроса, научи Lupa.bg.

След като вторият мандат бъде изчерпан, президентът има еднсодмичен срок да връчи третия. Политическата сила, която го получи, има конституционната възможност да го бави неопределено време. Причината е, че третият мандат се връчва на политическа партия, която няма точно определен срок за излъчване на кандидат за министър-председател. Досега президентът Румен Радев винаги е връчвал мандата на БСП, като Корнелия Нинова вече обяви, че няма да се опитва да го реализира и обяви подкрепа за предсрочни избори. Ако цялата процедура с мандатите се реализира максимално бързо, тя може да приключи дори до сряда, 27 март. Но това зависи не само от партиите, които предстои да получат мандати, а и от президента.

Румен Радев може да реши да връчи мандата на ПП-ДБ още във вторник, но може и да го забави. Същото важи и за третия мандат – може да го забави със седмица след връщането на втория. 

При старата конституция процедурата приключваше до връщането на празната папка с неизпълнен трети мандат. Отмененият конституционен текст предвиждаше след това президентът да назначи служебно правителство, да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори. След конституционните промени, приети през декември, нещата са по-сложни, разяснява "Медиапул".

Президентът трябва да назначи служебен министър-председател измежду 10 души на високи позиции в държавния апарат - председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

 Президентът Радев ще се нуждае от допълнително време за консултации с парламентарните групи и с потенциалните кандидати за министър-председатели. Това ще отнеме още време, за което няма срокове. Новият конституционен текст разглежда като единен акт назначаването служебно правителство и насрочването на изборите в двумесечен срок. Това означава, че изборите ще бъдат насрочени, когато има съгласие. Според източници на Lupa.bg, Радев би се спрял на Димитър Главчев, ако се стигне до хипотезата да назначава служелен премиер.

Неизвестните са твърде много, а парламентът и Румен Радев ще имат буквално две седмици, за да извървят целия труден път до насрочването на избори 2 в 1 за 9 юни. Поради множеството рискове мнозина депутати от разпадналата се "сглобка" допускат, че парламентарните избори може да се проведат на 16 юни и дори по-късно. 

Политологът от социологическата агенция “Тренд“ Димитър Ганев коментира в неделя вечерта пред Нова телевизия, че е наложително предсрочните парламентарни избори да се обединят с тези за Европейския парламент. Ако това не се случи, избирателната активност ще е много ниска заради умората на българските избиратели от избори. Ганев дори посочи, че най-вероятно активността ще падне под 2 милиона души, което никога до този момент не се е случвало на парламентарни избори.