На 2 декември в The Brookings Institution се състоя реч на армейския генерал на САЩ Марк Мили, 20-ият председател на Обединения комитет на началник-щабовете – най-високопоставеният офицер във въоръжените сили на Съединените щати. В речта си той каза важно нещо за това как да се справим с трудните отношения на Америка с Русия и Китай и това трябва да послужи като урок за онези с военна униформа и с цивилни дрехи, които са убедени, че един ден ще бъдем принудени да влезем в насилствена конфронтация с една от тези две недружелюбни сили или и двете, пише Майкъл O'Хенлън в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
Първо, малко контекст. През 2015 г. предшественикът на Мили, генералът от морската пехота Джоузеф Дънфорд, заяви на изслушване в Конгреса, че Русия се е превърнала в основна заплаха за американската национална сигурност.
Година след като Русия нахлу в Крим, нападна Източна Украйна със своите агенти и се подготви да наруши президентските избори в САЩ, оценката на Дънфорд шокира някои конгресмени, но звучеше правдоподобно. Меденият месец с Русия, започнал след края на Студената война, приключи - особено след като Владимир Путин отново се настани удобно в Кремъл, където сега може да остане до 2036 година.
В продължение на четвърт век след края на Студената война американската външна политика се фокусира върху държави-изгои като Ирак по времето на Саддам Хюсеин и Северна Корея. Но вече не. Политиката за отбраната на втората администрация на Обама, водена от министъра на отбраната Аш Картър, се насочи към стратегията „Трето компенсиране", която се основава на идеята за укрепване на неядрените възпиращи способности срещу други големи сили.
По време на администрацията на Тръмп Русия и Китай бяха в центъра на стратегиите за национална сигурност и национална отбрана. В края на своя четиригодишен мандат Дънфорд вече беше предупредил, че Китай скоро ще се превърне в основната заплаха за САЩ. В интервюто си Мили също посочи Китай като най-голяма заплаха.
Повечето от тези промени в стратегиите наистина бяха оправдани. Сега обаче сме изправени пред друг проблем. Днес много представители на Пентагона и други агенции започнаха да възприемат Русия и Китай не просто като наши конкуренти, а като наши вероятни бъдещи врагове. Някои от тях са привърженици на реалистичната школа за международни отношения, която не очаква никакъв напредък в междудържавното поведение и смята конфликтите между големите сили за норма. Други наблюдават поведението на Русия и Китай в Източна Европа, Близкия изток и Западната част на Тихия океан - и в рамките на САЩ - и разбираемо стават неспокойни.
Така че опасността е, че у нас може да се появи някакъв национален стаден манталитет - подобно на мисленето, което ни доведе до инвазията в Ирак през 2003 г. и по-рано до войната във Виетнам. В резултат на това Съединените щати могат да надхвърлят приемливата бдителност и готовност и може би да реагират прекомерно в бъдеща криза. Помислете за Първата световна война, която е резултат от малка криза, възникнала поради недоверие и защото въоръжените сили на страните са направили такива военни планове, които предполагат бърза ескалация в случай на военни действия.
Именно в този контекст трябваше да прозвучат спокойните и отрезвяващи коментари на Мили. Те не трябва да се считат за проява на спокойствие и небрежно отношение към сегашното състояние на нещата по отношение на Русия, Китай и Запада. Те обаче излъчват това спокойствие, което всички трябва да възприемем. Мили вярва, че връзката ще остане сложна и объркваща. Но той не очаква да започне война и не смята войната за приемлив резултат.
По-специално, когато го попитах за така нареченото съперничество между големите сили - съперничеството с Русия и Китай - председателят на Обединения комитет на началниците на щабовете отговори: „Искаме да останем в състояние на голямо съперничество между силите. Съперничеството на великите сили ще го има. Така работи светът, така е. Погледнете историята на човечеството през последните пет или десет хиляди години. Основните сили ще се конкурират помежду си в много различни области. Това е нормално. Това не е нищо особено. Необходимо е обаче да се гарантира, че това остава съперничество между големите сили и не се превръща в конфликт между големите сили или дори във война между тях".
Дотук добре. И тогава Мили обясни: „През първата половина на миналия век, от 1914 до 1945 г., преживяхме две световни войни. От 1914 до 1945 г. 150 милиона души са били убити в хода на военните действия ... Настъпило е ужасно кръвопролитие и огромни разрушения. Все още усещаме последиците от Първата и Втората световни войни. Сега за нас е изключително трудно да си представим война между великите сили. И ако си представите война на велики сили - с използване на ядрени оръжия - ще разберете, че това никога не бива да се допуска".
Толкова е лесно да забравите за това, когато си представите „ограничен" конфликт с Китай, който започва някъде на необитаем остров в Тихия океан, или внезапна военна схватка с Русия над някакъв граничен град в една от балтийските държави, като като Естония или Латвия.
Някои от американските военни и стратези вярват, че трябва да можем да контролираме подобни схватки, преди те да прераснат в по-широк конфликт. Историята ни показва, че нещата не се случват така.
Докато Мили се съгласява със старата поговорка, че ако искате да запазите мира, трябва да се подготвите за война, той все пак изброи няколко важни точки, които Съединените щати трябва да спазват, за да намалят рисковете от конфликт чрез възпиране. Според Мили е необходимо да се укрепи американският военен потенциал, да се укрепят съюзите, да остане ангажимента в делата на различни региони по света (но в същото време, както добави той, да се ограничи военното присъствие в някои страни), да се поддържа силата на американската икономика и да се демонстрира решителност. Всичко това не е лесно. Нищо в коментарите на Мили не може да се тълкува като безразличие или прекалено самочувствие относно това, което може да доведе до политически последствия.
Заслужава обаче да се отбележи, че разсъжденията на Мили отразяват желанието му да избегне войната. Трябва да се припомни, че САЩ участват в много войни: през малко повече от 30 години, през които работя във Вашингтон, това бяха конфликти в Панама, Ирак, Сомалия, Босна, Косово, Афганистан, отново в Ирак - да не говорим за многото по-малки антитерористични операции в страни, вариращи от Пакистан до Сирия, от Сомалия до Либия и т.н. Мили твърди, че планирането и подготовката за конфликт срещу Русия или Китай няма нищо общо с другите случаи. И въпросът е не само в това, че конфликтите с Русия ще бъдат по-трудни. По-скоро това са войни, които не трябва да започват, в които мярката за успех не е военна победа, а ограничаване или, ако е започнала война, бърза деескалация и край на конфликта.
Когато администрацията на Байдън започне да разработва и изгражда своите стратегии за национална сигурност и отбрана, тя ще трябва да се вслуша в съветите на генерал Мили.
