На редовното заседание на постоянните представители на държавите членки (т. нар. КОРЕПЕР2) в Брюксел в сряда, беше проведена редовна кратка дискусия по въпросите за разширяването на ЕС, пише "Труд". Ето и позицията на Външно министерство по този въпрос:
Тъй като тези теми спадат в компетенциите на Съвета "Общи въпроси" на външните министри, одобрените по предложение на Германското председателство формулировки в проектозаключението, което първите дипломати на страните трябва да одобрят, са все още работни. Интересът на България не е да отлага присъединителния процес на Република Северна Македония към ЕС. Интересът на България е да бъдат окончателно разрешени отворените въпроси в отношенията с Република Северна Македония и процесът на интеграция на всички държави от Западните Балкани да продължи успешно.
Не извличаме никакво удовлетворение от позицията, която Скопие ни принуди да заемем, след като в продължение на десетилетия България оказва всевъзможна подкрепа за нашите събратя от другата страна на границата. С позицията, която България зае в рамките на Съвета на ЕС, страната ни отложи приемането на преговорната рамка за Република Северна Македония, за да залегне в нея ясно, обвързващо и проследимо изискване към Република Северна Македония да изпълнява Договора за добросъседство с България.
С оглед досегашното неизпълнение на Договора от страна на Република Северна Македония, България не би могла да приеме преговорна рамка без тези гаранции. Предлаганите алтернативи с декларативен характер не могат да гарантират трайно решение. Всички искания на България по преговорната рамка са основани на вече съществуващи практики в рамките на политиката на Разширяване на ЕС.
Те са добре известни както на Скопие, така и на нашите партньори, вкл. откакто Министерски съвет публично оповести своята Рамкова позиция от 09.10.2019 г., подкрепена от всички парламентарно представени партии с Декларация на НС от 10.10.2019 г. С отлагането на приемането на преговорната рамка България действително защити националния си интерес и отстоя своята национална позиция. През предстоящия период България ще продължи усилията си да обясни пред нашите партньори българските притеснения по повод Република Северна Македония. Очакваме реалистичен подход на солидарност и разбиране от страна на следващото Председателство. Неоснователно би било да се очаква, че българската позиция ще се промени.
Тази позиция е обект на надпартиен консенсус и 84% обществена подкрепа. Нека не забравяме колко български граждани са наследници на бежанци от Вардарска Македония. По данни на Министерството на правосъдието 88 450 граждани на Република Северна Македония също имат българско гражданство. Никое българско правителство не може да предаде тези хора. Вчера стана ясно, че външните министри на Чехия и Словакия не желаят проблеми в ЕС заради страната ни. Двамата обявиха несъгласието си с българските изисквания за започване на преговори със Северна Македония заради включването на понятието фалшифициране на историята.
"Поставянето на условия, свързани с исторически спорове, би било изключително вредно за процеса на разширяване на Европейския съюз", заявиха външните министри на Чехия и Словакия. Те предупреждават, че няма да допуснат ЕС да бъде арбитър на общата история и на това как всяка страна идентифицира себе си и езика си. Чехия и Словакия излязоха със съвместно изявление, след като българското външно министерство изрази съжаление, че две държави (без да посочва кои) са наложили вето върху заключенията на Съвета на ЕС по Процеса на асоцииране и стабилизиране, в които по искане на София е било добавено "изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята". Първите дипломати на Чехия и Словакия обясниха, че са наложили вето заради опита да се поставят условия, свързани с фалшифициране на историята. Те не коментират казуса конкретно и не посочват България, но позицията им е ясно насочена към казуса.
"Предложеният текст съдържа елементи, включително идеята за фалшифициране на историята, които според нас биха изключително вредни за процеса на разширяване и биха могли да доведат до допълнителни усложнения", се посочва в позицията. "Няма да позволим ЕС да бъде арбитър на нашата обща история, на това как се идентифицираме или за езика, който използваме. Тези въпроси принадлежат на засегнатите страни и ние сме тук, за да ги подкрепим с опита от нашите собствени процеси на възстановяване". Така двете страни взимат публично позицията на Скопие. Те посочват, че са разочаровани, че рамките за преговори на Северна Македония и на Албания за членство в ЕС не са одобрени. Двете страни по принцип симпатизират на Северна Македония, имат особена чувствителност по темата за история, език, идентичност поради собствения си исторически път. Македонският външен министър Буяр Османи по рано тази седмица бе на официално посещение в Прага.
България не одобри преговорната рамка на Северна Македония и така блокира пътя ѝ към ЕС засега. Българското правителство не успя да убеди страните членки на ЕС добросъседството да влезе като критерий, въпреки че заяви изискванията си. София дори се оплака, че една кандидатка получава повече подкрепа от страна членка. Сега въпреки, че според българското външно министерство е бил постигнат "консенсус от германското ротационно председателство на ЕС", две страни публично обявиха, че не приемат българските обяснения. Заключенията на Съвета на ЕС по разширяването нямат нищо общо с процеса на одобряване на преговорните рамки, но поведението на другите страни е показателно как се приемат българските изисквания.
"Ветото над заключенията на Съвета рискува да подкопае доверието в ЕС и препятства ЕС да изпрати тъй необходимите сигнали до Западните Балкани, за да стимулира извършването на необходимите реформи, които страните, желаещи да се присъединят, трябва да предприемат", посочиха от външно министерство. България настоява и за подписването на нов документ със Скопие с повече конкретика и механизми за контрол от Договора за добросъседство от 2017 година. Македонският премиер първоначално даде сигнали, че е готов да подпише подобен документ под формата на пътна карта, но в последните седмици втвърди тона към София. Преди ден македонското правителство излезе с позиция, че българското решение е огромна геостратегическа грешка. "Доверието е разклатено в полза на трети страни", смятат в Скопие.
