За големите е изгодна ниска активност, новите играчи ще агитират по социалните мрежи и също не държат на дълга кампания

 

Обявената от президента възможно най-ранна дата за изборите - 28 март, разбуни партийните духове и предизвика критики от всички посоки, че не отчита сложността на организирането на вот насред пандемия. Отместването им с два месеца, както конституцията позволява, ще направи гласуването поне малко по-безопасно, заявиха много от коментаторите.

 

Колкото по-бързо приключи това управление, толкова по-добре, е основният мотив на Румен Радев. Президент и протестъри неминуемо залагат на вероятността след тежката зима гневните избиратели да станат повече.

 

Управляващите обаче всъщност харесват варианта възможно най-ранни избори, научи “24 часа”. ГЕРБ и “Обединени патриоти” са много доволни от датата 28 март. Те вече дори са обсъдили варианта парламентът да спре работа в края на януари или веднага след издаването на указа на президента, който по закон се подписва поне 60 дни преди датата за избори. В случая това трябва да стане на 28 януари.

 

Така плановете са още в края на януари, вероятно на 29-и, Цвета Караянчева да удари финалния парламентарен звънец. Като се вземе предвид предстоящата коледна ваканция от 22 декември до 10 януари,

 

на депутатите им

остават броени

пленарни заседания

до разпускането

 

Бързането с изборите ще скъси времето за изграждането на структури и организацията из страната на новите играчи на политическата сцена. Така на практика те ще имат само 4-те следновогодишни седмици, за да приключат организирането си за вота и от февруари да влязат в кампания.

 

За ГЕРБ такава тревога не стои, затова не скочи на президента за датата. Партията има добре изградени местни структури из цялата страна, лоялни членове, голяма част от които са реализирани на различните нива на централната и местната администрация, което пък им дава гарантирани добри доходи в безпрецедентната коронакриза. И ако се предположи, че страхът от заразата и пророкуваната трета вълна през март държи далеч от урните солиден процент от избирателите, то твърдото ядро на управляващите е залог за поредния изборен успех на ГЕРБ.

 

Само преди малко повече от година партията завладя 17 областни града и събра малко над 803 хил. гласа. В края на септември т.г. пък спечели убедително на частичните местни избори с 9-има кметове още от първия тур.

 

От ГЕРБ изцяло приемат датата да е 28 март. “Тя попада в законовите срокове. И припомняме, че и миналите парламентарни избори бяха в края на месец март”, казаха за “24 часа” от пресцентъра на управляващата партия.

Явно в ГЕРБ вече са започнали подготовката си, защото

през последните

седмици се подменят

ръководителите

 

на местните структури. Новият областен координатор в Кюстендил е бизнесменът и най-голям производител на дограми у нас Даниел Данчев, а в Добрич структурата оглави социалната министърка Деница Сачева и очевидно тя ще поведе листата в района. Според запознати предстоят още знакови рокади. Управляващите са възмутени, но не и сериозно обезпокоени от вандалските актове на “опашката” на летните антиправителствени протести - счупени или подпалени осъмват врати на офиси на ГЕРБ в София, в Ямбол и Благоевград на евродепутата Асим Адемов.

 

Критики на глас изрази само лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който обяви в тв интервю, че той лично няма да пусне родителите си, които са 90-годишни, да гласуват през март. Прогнозира 15-20% активност на такъв вот и предупреди, че това поставя легитимноста на бъдещото управление под въпрос.

 

От БСП официално отказват да коментират която и да е възможна дата за изборите. Дори Изпълнителното бюро, което се събра ден след като Радев посочи 28 март, не излезе с конкретика. “Определяне дата за избори е конституционно правомощие на президента. За четири години никога не сме се намесвали в решенията на президентската институция. За нас всяка дата в законно определения срок е приемлива”, бе единственото, което разписаха в позицията си червените. Но напомниха, че датата на вота трябва да бъде съобразена с епидемиологичната обстановка към деня, в който се издава указа.

 

Истината е, че

БСП еднакво печели

и губи от датата

 

28 март. Печели, защото в условия на пандемия и висока смъртност на хората няма да им е до избори и до урните ще отиде главно твърдият електорат. Когато става въпрос за партийни ядра обаче, не е маловажно и от какъв тип хора са те. И тук идва причината, поради която на “Позитано” 20 са притеснени от ранен вот - техният основен електорат е застаряващ и рисков контингент в условията на пандемия. Затова е съмнително дали по-възрастните социалисти няма да предпочетат да си останат у дома, вместо да се блъскат пред секциите.

 

При епидемия проблемна ще е и избирателната кампания, коментират неофициално от столетницата. Нейният електорат не е толкова активен в социалните мрежи и медиите и разчита повече на лични срещи и присъствени събития. Каквито в студено време на закрито трудно ще се проведат, докато COVID върлува.

 

Партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” няма претенции за датата на изборите. Какви са нивата на заболеваемостта през март, също не е от значение, тъй като вече няколко държави проведоха избори във време на пандемия, смятат те. “Правомощие на президента е да определи кога да е датата, а задължение на държавата е да осигури достъп на всички граждани да гласуват”, каза за “24 часа” зам.-председателят на “Има такъв народ” Тошко Йорданов.

 

“Ако имаше електронно гласуване, както имаше и референдум по темата, сега нямаше да си задаваме този глупав въпрос: “Какво правим с хората под карантина?” Значи депутатите могат да гласуват онлайн в НС, приеха си го да могат, а гражданите да не могат?!”, коментира трудностите по организирането на вота Йорданов.

 

И от “Демократична България” също нямат предпочитания за датата, но настояват тя да бъде много внимателно съобразена с хода на COVID кризата. Специалисти трябва да направят прогноза за изборната активност, която да се съгласува с плановете за ваксинация, смятат от ДБ. Третият фактор - съгласуване с готовността на ЦИК да въведе машинно гласуване. “И не просто да купи машините, което в момента виси на косъм. Това е нова технология, трябва

 

да обучим

хиляди души

администрация. Това

обучение как ще се

случва? Присъствено,

 

неприсъствено?”, коментира съпредседателят на формацията Христо Иванов. И задава въпроса ще успее ли България да организира избори, които да не се провалят организационно и на които да има достатъчна избирателна активност. “Страх ни е да въведем електронното гласуване - технология от XXI век, ми да въведем технология от XIX век”, казва още лидерът на “Да, България”, визирайки гласуването по пощата като възможно решение за карантинираните. Напомня, че още преди 2 г. ДБ излезе със законодателно предложение.

 

“Президентът

пропусна да

организира дискусия

 

навреме. Вече времето да се развие смислен дебат изтече. От 10 януари някои от сроковете започват да текат, като се има предвид, че изборите ще са на 28 март”, каза още Христо Иванов.

 

Иначе за партията дори било по-добре да са в края на март. Електоратът на коалицията е сред младите и образовани, до тях лесно се достига чрез социалните мрежи, където от ДБ са силно активни с кратки видеа и обръщения, които Иванов пуска почти всеки ден. “В социалните мрежи сме силни, а нямаме пари да правим класическа кампания. Така че от тази гледна точка даже егоистично бихме могли да кажем, че избори през март ни дава преднина”, заключи той.

 

За Мая Манолова 28 март е точният ден за парламентарните избори. “Определянето на датата е правомощие на президента и то е съобразено с конституцията и с Изборния кодекс. Неслучайно Радев е избрал първата възможна дата - през лятото протестиращите искаха незабавно оставка на това правителство”, коментира тя. “Няма значение кой колко е готов за изборите, важното е, че това е добрата дата за българите, тъй като всеки ден във властта на Борисов се измерва със загубени човешки животи заради неоказана медицинска помощ, с фалирали фирми, с мизерстващи семейства, с хора, загубили работа”, заяви лидерката на “Изправи се.БГ”.

 

В условията на

пандемията са

проведени избори

в 9 държави,

 

сред които САЩ, Румъния, Македония, Сърбия, Хърватска, Франция, Литва, Полша и предстоят такива през януари в Португалия и през март в Холандия. Хората по цял свят гласуват, ние да не сме изолиран остров, добавя Манолова. А и положението с коронавируса е непредвидимо и е възможна следваща вълна и през май. Не може демокрацията и животът изобщо да спре и това не се случва никъде по света, коментира тя и определя като недостойно поведение хората да бъдат плашени колко е опасно да се гласува с машини, как COVID се разпространявал чрез екраните. “Искат да откажат хората, защото ниската активност обслужва платения вот и твърдите ядра, но избори ще има”, категорична бе Манолова.

 

И тя вижда решение на проблемния вот на карантинираните във въвеждане на гласуване по пощата, което да се прилага и за българите зад граница. Или както е за избирателите, които не могат да ходят да отидат до секцията - с подвижна урна.

 

Застраховка

При критично развитие на

пандемията сменят датата

след консултации с ЦИК

и здравни експерти

 

“Датата 28 март 2021 г. за парламентарните избори може да бъде преосмислена при някакво извънредно критично развитие на събитията.” Това каза пред БНР проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента. Според него няма човек, който да прогнозира дали на 28 май - последната възможна дата по конституция, епидемичната обстановка в страната няма да е по-лоша от 28 март.

 

Указът на президента ще бъде издаден през януари 2021 г. Когато настъпи времето за посочване на изборната дата, Румен Радев ще проведе консултации с ЦИК и здравни експерти, уточни професорът.

 

Де по-рано премиерът Бойко Борисов заяви, че най-оптимистичният вариант за подобряване на епидемиологичната обстановка е през май.

 

“Важно е какво прави държавата и най-вече парламентът, за да бъдат проведени честни и свободни избори", коментира още Маринов. Но мнозинството правело всичко възможно да затрудни, а не да улесни провеждането на вота. “То не предприема нищо полезно. Имаме едно класическо ослушване за евентуално предприемане на промяна в законодателството, за да бъде разрешено гласуване по пощата”, посочи той. Час по рано лидерът на “Да, България” Христо Иванов пак призова депутатите да разгледат проекта на ДБ за гласуване по пощата.

 

От ЦИК вече заявиха, че ще трябва да бъде променен Изборният кодекс, за да се приведат някои текстове в съответствие с кризисната ситуация - като този за мобилните урни, например, за да могат да гласуват и хората под карантина.

 

 

Митьо Маринов, Лиляна Клисурова, Румина Димитрова