Вълната от гражданнки протести срещу настоящото управление може да ускори предстоящите парламентарни избори. Хората не искат да бъдат управлявани от Борисов и ГЕРБ. Но те отново, както и през 2013 година, лесно дефинират какво не искат, но много трудно виждат алтернативата, която искат да изберат. Социологическите проучвания показват някои сходни, но и много различни прогнози. Но всичките предвиждат един доста шарен бъдещ парламент, в който ще е трудно да се формира мнозинство. Всяка политическа сила в тази ситуация трябва да има своята визия за възможните и невъзможните предизборни и следизборни съюзи.

Въпросът за съюзника или съюзниците е един от най-трайно задаваните и най-тежки въпроси и за БСП не само през годините на прехода. В своята история партията е преживяла много различни периоди – от сектантския, през който се разграничава от всички други политически субекти, до периода, в който „прегръща” идеята на Георги Димитров за антифашистките, народни фронтове и създава съюзи, които до преди това изглеждат немислими. Показателно е, че и през онези 45 години, когато има пълен монопол във властта, партията не се отказва не само от взаимодействието с БЗНС, но и от Отечествения фронт като едно по-широко обединение.

В годините на прехода и особено след като минава времето на абслолютните мнозинства на БСП въпросът за съюзника винаги е един от най-дискутираните, а след последните две участия на партията във властта може би и един от най-болезнените. От тази гледна точка е логично този въпрос да присъства и в настоящата отчетно-изборна кампания.

В последните седмици прекият избор на председател на партията се представя като избор на пътя, по който ще върви БСП и по-конкретно като решаване на дилемата дали партията трябва да влезе в коалиция с ГЕРБ. В това се опитват да ни обедят действащият председател, както и неговия „щаб” в кампанията за прекия избор.

Всъщност не е прецедент въпросът за съюзника и коалиционната политика изобщо да бъде поставен за решаване пред редовите членове. През 2016 година непосредствено след конгреса и в навечерието на президентските избори се проведе вътрешнопартийно допитване. Редовите членове трябваше да отговорят на въпроси за формулата, с която БСП ще се яви на избор, както и с кои други политически сили би следвало да си взаимодейства.

Тогава над 71 % от гласувалите при много висока активност подкрепиха явяването на президентските избори във формата „БСП лява България”. Едва 3 % гласуваха за варианта инициативен комитет. Въпреки волята на социалистите, по предложение на председателя на партията Корнелия Нинова Националният съвет взе решение за явяването на Радев именно като кандидат, издигнат от инициативен комитет.

Този прецедент е показателен за това, че председателят и целият Национален съвет може да не се съобразят с волята на редовите членове. Нещо повече, особено след успеха на президентските избори даже не бе и повдигнат въпросът за това, че редовите членове са решили едно, а Нинова и пленумът друго.

Но обвръзването на коалиционната политика с прекия избор на председател е проблематично и по други причини. Новият устав на партията въведе пряк избор на председател, но не промени нищо в начина на функциониране на партията. Ръководни органи на БСП продължават да бъдат конгреса и Националния съвет, когато конгресът не заседава. Дори някой радетел на коалицята с ГЕРБ да бъде избран за председател с 99 %, конгресът и Националният съвет могат да вземат решение, че БСП няма да се коалира с ГЕРБ и това ще е определящо за коалиционната политика на партията, а не волята на председателя.

Опитът с допитването през 2016 година показва и друг много важен проблем. Няма как с един вътершнопартиен референдум да се зададат всички възможни въпроси за коалиционното взаимодействие на партията. Преди 4 години на социалистите бяха зададени два въпроса с няколко възможни отговора. Днес Нинова иска да ограничи „решението да коалиционната политика” до две опции – с ГЕРБ или срещу ГЕРБ. Но дали това е достатъчно и дали това ще определи коалиционната политика на БСП?

Самата Нинова преди време заявява, че е възможна коалиция с ГЕРБ, ако БСП получи повече гласове на изборите от партията на Борисов. Очевидно днес тя не мисли така. Но самото решение да не се коалира БСП с ГЕРБ, дори и този път да имаме съобразяване с волята на редовите членове, е крайно недостатъчно. Отхвърлянето на коалицията с ГЕРБ не дава отговор на въпроса за съюзника.

Постоянното отхвърляне на ГЕРБ като възможен партньор звучи добре. Но то е свързано и с притеснително мълчание на Нинова по темата дали възможен съюзник е ДПС. Тези притеснения се засилват и от поведението на Нинова след началото на протестите. Тя избягва да коментира Иван Гешев и да критикува институцията. Единствено натискът на събитията я принуждава с половин уста да коментира главния прокурор. Иначе хиперактивна и агресивна, точно по тази тема тя оставя други партийни фигури за говорители, когато трябва да се иска оставката на Гешев.

Когато преди дни Нинова и обкръжението и провалиха кворума на Националния съвет, между нейната позиция и позицията на събралите се членове, които тя обяви за агенти на ГЕРБ имаше само една разлика, но много съществена. Нинова не спомена главния прокурор и прокуратурата, ограничи се само с оставка на правителството, докато в позицията на членовете на Националния съвет се атакуват еднакво Борисов и Гешев, правителството и прокуратурата.

Всички тези факти навеждат на мисълта, че Нинова затваря с трясък вратата към коалиция с ГЕРБ, но държи полуотворена една друга врата и мълчи по цялата ос Гешев – Пеевски –Доган – ДПС. Тази и позиция, както и идеята и от преди 4 години за коалиция с ГЕРБ от водеща за БСП позиция изглеждат едновременно и лесно осъдителни. Но е факт и, че едновременното отхвърляне на двете алтернативи до голяма степен предопределя ролята на БСП като опозиция. Разбира се, в последното няма нищо лошо. Просто за всеки лидер е много по-лесно да каже, че няма да се коалира с ГЕРБ и ДПС. Звучи ефектно и силно и означава същото като да кажеш, че оставаш в опозиция.

Със сигурност на много социалисти би им се искало да има трети вариант. Факт е, че от 2009 година насам във всяко народно събрание депутатите на ГЕРБ и ДПС са общо над 120, което прави двете политически сили незаобиколими едновременно фактори. Вероятно настоящите протести отново дават на хората някаква надежда, че този път на изборите ще се случи нещо друго. Със сигурност е възможно най-после ГЕРБ и ДПС да имат общо под 120 мандата. Последното ще означава БСП да търси много шарена коалиция, в която да участват всички нови проекти, включително и някакво формирование на старата градска десница.

Една такава коалиция на отрицанието на Борисов и Пеевски не изглежда невъзможна след последните 11 години. Но и тази коалиция може да се случи на определена цена, както за БСП, така и още повече за десните. Те не веднъж подкрепяха ГЕРБ в предишни ситуации. За това ги съветваха и ще продължат да ги съветват от Европейската народна партия. В същото време за много от социалистите една такава коалиция никак не е безпроблемна. В София още помнят как миналата година на балотажите за районни кметове десните спечелиха с подкрепата на БСП, но реципрочна подкрепа кандидатите на БСП не получиха. Още по-показателна е случката около сградата на БНТ, когато именно привърженици на тази десница атакуваха Нинова. За самите партии наследници на старата десница е много по-лесно да обяснят на избирателите си коалиция с корумпираната партия ГЕРБ, откокото с „червените боклуци”.

Аналогични проблеми ще има БСП и при търсене на партньорство с новата формация на Слави Трифонов. Той и хората около него в ранните години на прехода открито симпатизираха на тогавашното СДС. Със сигурност БСП не им е най-желания партньор. Но и те, както и старата десница, могат да тръгнат към такава коалиция с идеята тандемът „ГЕРБ – ДПС” да остане в опозиция.

Разбира се, няма съмнение, че ще е трудно да се формира дота разнородна коалиция, в която да не участват ГЕРБ и ДПС. БСП трябва, ако не още от днес, то поне веднага след конгреса през септември да започне целенасочени усилия за излизането на партията от изолацията, в която се намира. Коалиционната политика, бъдещата коалиционна формула няма как да бъдат решени на партиен референдум. Въпросите не се изчерпват с темата за или против коалиция с ГЕРБ. Още по-малко ще се решат на прекия избор. Най-малкото конгресът и Националния съвет трябва да зададат позициите, от които БСП ще търси съюзници – каква политика искаме даводим в управлението, на какви отстъпки сме склонни и на какви не сме.

Изборът на председател по новия начин не променя нищо в структурата и начина на функциониране на партията – тежките решения за нейното бъдеще дори и по новия устав на Нинова продължават да бъдат в правомощията на конгреса и Националния съвет. Прекият избор не дава никаква възможност на тези ръководни органи да прехвърлят своята отговорност за бъдещето на партията на редовите и членове. Рано или късно легитимните национални органи на партията ще трябва да минат от лесните отговори с кого не бива да се коалираме към трудните – с кого можем и дали изобщо можем.

Боян Балев