В началото на 2020 година в България се отбелязват редица прояви на дълбока управленска криза. Това означава, че определени браншове в публичните политики са с натрупани нерешени проблеми, които вече дават отражение върху определени страни от качеството на живота на хората.

Най-показателен е проблемът с водния режим в Перник, със състоянието на водопреносната мрежа в Шумен, Сливен, Ботевград и множество малки селища по цялата ни територия. Тези структурни проблеми в управлението на водния сектор засягат няколко министерства, различни закони, нямат централизирана система за контрол и това създава основания за липса на ясна отговорност. Кризата е предизвикана от серия грешки в системата на нашето управление. А системата е резултат от действията на хората, тя не е самовъзникваща и самоуправлляваща се. Хаосът в нея също се прави и се поправя от хора. Отговорността за една криза, която не се решава, става все по-голяма и започва да засяга цялата нация. Затова и изходът трябва да се търси в национална посока.

Общественото мнение узря за това, че проблемите не са случайни. Те бяха предшествани от редица други тежки управленски грешки в различни сфери – вижда се, че в животновъдството и проблемите с африканската чума по свинете, при зарази в дребен добитък, мерките не са нито превантивни, нито убедителни за хората. В други браншове, свързани с националната сигурност, със съхраняването на личните данни на българските граждани се случиха пробиви, има сериозни проблеми в здравеопазването и борбата с корупцията - в една съвременна държава тези факти би трябвало да имат сериозни последствия за управляващите.

Третото правителство на Б. Борисов има вече сменени девет министри. Въпреки това, коалицията на ГЕРБ с така наречените патриоти /доколкото те вече не са „Обединени патриоти“/ е мнозинство, което на този етап може да преодолее всяка парламентарна инициатива на опозицията за промяна на модела на управление или дори за смислена поправка в законодателството.

Б.Борисов ще остане на власт и след поредния вот на недоверие, този път засягащ кризите с водата и вноса на боклук, най-вече с предположението на мнозинството, че това управление няма алтернатива. Най-често споменаваният аргумент в тази посока е незадоволителното поведение на най-голямата опозиционна партия в парламента БСП. Може да се каже, че БСП не е особено последователна в парламентарното си поведение, че пропуска парламентарни процедури, с които може повече да реализира силата на парламента по отношение на правителството и министър-председателя в една парламентарна република. Заедно с това БСП най-често и най-ярко поставя за решение проблеми на населението, които правителството не може да реши. В това се проявява управленската безпомощност на ГЕРБ. Трябва да се направи разлика между това да продължаваш да си на власт и да можеш да управляваш. Оставането на власт е въпрос на проста парламентарна аритметика на гласове, които по различни причини желаят да са в парламента. Но управлението на държавата е друга работа – управлението означава решаване на проблемите на гражданите. Можем да отбележим, че стилът на властване и на запазване на властта от страна на ГЕРБ не решава управленски задачи. Въпреки смените на министри, капацитетът на правителството не става по-голям, правят се рокади, говори се много, но качествена промяна няма и не може да има.

В началото на 2020 година учени от БАН от различни направления, независими политолози и социолози, алармират за липса на управленски решения, за все по-голяма отдалеченост на управленския апарат от експертните позиции. Аргументите на част от политическия елит, че управлението на ГЕРБ и патриотите няма алтернатива не издържат. В политиката алтернатива има и не само една, затова политиката представлява различни групови интереси, обединени от националния интерес за общо развитие. Ако една политическа група е изчерпала възможностите си, има ясни конституционни механизми за даване на мандат на друга социална група чрез нейни политически представители.

Проблем за политическата класа, която днес управлява, не е просто липсата на алтернатива, а конституционната норма предсрочните избори да се организират от служебно правителство, назначено от президента на РБ. Служебното правителство, назначено от президента Р. Радев е неприемливо за ГЕРБ, въпреки че то не е партийно, а би имало повече с експертен характер.

След предсрочни избори, при липса на мнозинство в парламента, отново е възможно експертно правителство на представители на различните парламентарни партии. То може да олицетворява национално единство за решаване на проблеми, може да бъде надпартийно и да привлече действително хора, които биха внесли ред в администрацията. Държавната администрация днес е формирана в голямата си част на клиентелистки партиен принцип, вижда се некомпетентност, безхаберие и политическо угодничество, което не решава , а задълбочава проблемите на хората. Ако се върнем на Перник – само от партиен страх проблемите с водата не бяха огласени преди местните избори и това само по себе си е предпоставка за криза.

На България е необходима смяна на властта и стила на управление. Състоянието на партиите – всички със собствени проблеми – не е показател за защита на статуквото. Анализът на целия политически спектър едва ли ще задоволи нашите демократични критерии. И заедно с това кризите, липсата на решения и падащото политическо доверие към институциите и правителството изискват радикални промени. Политическите алтернативи се появяват в действие, а не при политическо бездействие, което препоръчват управляващите.

* Автор на статията е доц. д.п.н. Мария Пиргова