Ако безпристрастно анализираме ефекта от анти-руските санкции, се оказва, че те са само символични и нямат желания ефект, каза швейцарският икономист Томас Щраубар. В статията си за Die Welt той пише, че исторически икономическите санкции на практика почти никога не са достигали целите си, а в съвременния свят е още по-лесно да бъдат заобиколени. Освен това Щраубар отбелязва, че от наказателните мерки страда населението, а не лицата, които вземат политическите решения.
По въпроса за анти-руските санкции Германия е разделена, пише швейцарският икономист Томас Щраубар в статията си за Die Welt: докато в западната част на страната мнозинството е за разширяването им, то в Източна Германия хората настояват за преразглеждане на политиката към Русия. Причините за това са не само в историята и в дългосрочните взаимоотношения, но и в икономиката: Русия е къде по-важен търговски партньор за източната част на Германия, отколкото за Запада.
Както отбелязва авторът, ако проведете безпристрастен анализ на степента, до която действителният ефект на анти-руските санкции отговаря на очакванията, резултатът ще бъде следният: санкциите са символични и нямат реално въздействие. Санкциите не засягат властите и елитите: най-бедните слоеве от населението страдат най-много.
Щраубар напомня, че санкциите са основният инструмент на икономическите войни още от средновековието. Те не се използват за първи път срещу Русия: например, по време на Студената война Западът използва ембаргото като основно оръжие срещу социалистическия блок. Дори и тогава опитът от използването на наказателни мерки е недвусмислен, отбелязва авторът: санкциите не се отразяват на политиците, а на беззащитното население. Освен това беше посочена закономерност: готовността на онези, които са подложени на санкции да търпят тежестта им, по правило, надхвърлят желанието на инициаторите на санкциите да ги запазят в дългосрочен план.
И такова явление не е изненадващо, според Щраубар: задълбоченият анализ на икономическите санкции показва, че те почти никога не постигат поставените цели. Освен това в ерата на глобализацията и цифровизацията има много начини за заобикаляне на санкциите, а напротив, възможностите за прилагане на режима на санкции са станали по-малко.
В заключение авторът пише, че за да подобри ситуацията по някакъв начин, Брюксел може да използва два инструмента, които на практика не са използвани преди това: забрана за издаване на визи и замразяване на активи. Според Щраубар такива методи са точкови и не засягат обикновените хора.
Превод: М.Желязкова https://pogled.info
