Неизвестни за широката общественост кандидати и теми, ограничени до националния дневен ред - кампанията за избори за Европейски парламент не върви плавно.
Изборите за Европейски парламент изобщо не са събитие, което да привлича повишеното внимание на гражданите на страните-членки на ЕС. Едва 43% от 445 милиона избиратели от тези страни участваха на предишните избори за евродепутати през 2014 г. Според експертите този път (гласуването ще се проведе в края на май) избирателната активност е малко вероятно да бъде много по-висока. При това тя почти непрекъснато намалява от 1979 г., когато се проведоха първите преки избори за Европейски парламент. Тогава избирателната активност беше рекордна 62%.

Агитация на изборите за Европейски парламент: всеки сам за себе си

Мобилизирането на избирателите с темата за Европа е очевидно проблематично. Работата е там, че на практика няма единна предизборна кампания в 28-те държави-членки на ЕС, както и на единни партии, участващи в нея. Във всяка от тези 28 страни всеки се бори сам за себе си, защото гласуването се провежда навсякъде според националното законодателство.

Кандидатът за поста председател на Европейската комисия от европейските консерватори, представителят на баварския ХСС Манфред Вебер, е избиран единствено в Германия, защото единствено там германският гражданин може да се кандидатира за Европарламента. Освен това името на самия Манфред Вебер говори нещо едва на една четвърт от германските избиратели.

Във Франция кампанията за изборите за Европарламент е едва забележима

Стотици партии, само частично обединени в рамките на осем различни фракции на Европейския парламент, сега се борят за депутатски мандати. Единните партийни плакати, изборните лозунги и рекламите по телевизията, както е случаят с изборите за националния парламент, сега практически липсват в този случай.

На 15 май ще се проведат единствените в Европа телевизионни дебати на водещите партийни кандидати, организирани от обществени радио- и телевизионни компании. Но дори тази дискусия няма да се показва навсякъде в ефир.

Кой ще бъде кандидатът за председател на Европейската комисия

Новият състав на Европейския парламент ще трябва да одобри кандидатурата на следващия ръководител на Европейската комисия, официално назначен от Съвета на ЕС, който включва държавните и правителствените ръководители на всички страни от ЕС. От последните избори фракциите представиха своите кандидати за тази важна длъжност.

Кандидатът на консерваторите, обединени в Европейската народна партия (ЕНП), е споменатият по-горе Манфред Вебер. За да получи мнозинството от гласовете на евродепутатите, той ще се нуждае от широка коалиция на ЕНП със социалдемократите, либералите и, вероятно, а също със „Зелените”. Това изглежда доста проблематично.

Кандидатът на втората по големина фракция, Партията на европейските социалисти (ПЕС), представителят на Холандия, Франс Тимерманс, има дори по-малко шансове от Вебер, тъй като подкрепата на фракционните партии на социалдемократическата ориентация намалява в много страни от ЕС. Затова в момента е по-вероятно държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз да предложат свой кандидат (за първи път такъв може да стане жена) за поста ръководител на Европейската комисия.

Десните популисти събират възмутените европейци под знамената си

Много водещи европейски политици наричат настоящите избори за Европейски парламент съдбовни. Например френският президент Емануел Макрон, който през март преди началото на предизборната кампания направи призив за фундаментална реформа на ЕС, се сблъсква с много сериозни предизвикателства.

В другия край на политическия спектър на либерала Макрон се противопоставят десните популисти, чиито редици са забележимо по-обединени и по-широки на тези европейски избори, отколкото по време на предишните. Под ръководството на италианския вътрешен министър Матео Салвини от дясно-популистката „Лига” е сформиран съюз от десни популисти от Италия, Германия, Австрия, Унгария и Франция. Според експертите той може да получи около 20% от местата в Европейския парламент, да привлече десните избиратели, както и европейците, които са недоволни от положението си.

Десните популисти се съветват от Стивън Банън, известният специалист по избирателни стратегии, който помогна на Доналд Тръмп да стане президент на САЩ през 2016 г. Миналото лято Банън заяви, че традиционните политически партии в Европа нямат вдъхновение, сила и подкрепа от младите хора, за да излязат успешно на тези избори. Банън и Салвини също искат да променят ЕС - радикално и отвътре.

28 различни европейски избори

В хода на предизборните кампании в 28 държави-членки на ЕС, след които ще се формира Европейският парламент, в повечето случаи става дума за съвсем различни теми. Казано по-просто, националната програма доминира навсякъде. В Германия например обсъждат данъка върху емисиите на CO2, така наречения филтър за качване на данни (проверка на съдържанието преди качването в Интернет за спазване на авторското право) и бъдещето на управляващата коалиция.

В Унгария спорят как да се защитят от мигрантите и да запазят на високо ниво значението на християнските основи на европейската цивилизация. В Италия тези избори са изпитание за това колко силна е „Лигата” на национално ниво. Това ще позволи да се разсъждава кога Салвини може да инициира разкъсване на коалицията с лявото популистко „Движение Пет Звезди”, за да може тогава самостоятелно да оглави правителството.

В Белгия никой не говори за Европа, защото именно в този ден тук се избира и националният парламент. На свой ред, в Словакия, европейските избори изглежда не будят интерес у никого. Едва 13% от словаците с право на глас взеха участие в предишните избори. А в Обединеното кралство изборите за Европейски парламент, които никой не иска, се превръщат в един вид втори референдум за Брекзит. Списъкът на страните и националните характеристики на кампанията може да бъде продължен.

Най-важната тема е икономиката.

И какво всъщност интересува гражданите на страните от ЕС? Европейският парламент следи техните чувства, като ги изучава в хода на редовни проучвания на общественото мнение „Евробарометър”. Икономика, младежка безработица, миграцията и изменението на климата - тези теми се нареждат от европейците сред най-важните.

Според проучване, проведено през февруари 2019 г., по-голямата част от населението във всички страни от ЕС - с изключение на Великобритания, Италия и Чехия - иска техните държави да останат в Европейския съюз. Средно 61% от анкетираните смятат, че членството в Европейския съюз е плюс за техните страни. Освен това едва 20% от анкетираните смятат, че самите те, като участват в изборите за Европейски парламент, могат да променят нещо. Брюксел и Страсбург очевидно са твърде далеч.

Превод: В. Сергеев http://pogled.info