Регистрацията на Десислава Иванчева като кандидат за евродепутат, издигната от инициативен комитет, е поредната неприятна изненада за онези, които наричат себе си „демократична общност”. Неприятна, защото намалява и без това несигурните шансове на „Демократична България” за прескачане на изборната бариера. И поредна, защото хора от тази общност не за първи път се оказват излъгани в своите очаквания спрямо даден политик.
Предишният, който накара „десните” (подчертавам кавичките) да се озоват в ролята на „измамени камилчета”, бе Христо Иванов. Началото бе поставено на 9 декември 2015г., когато той подаде оставка като министър на правосъдието, заради гласуването на „скопен вариант” на съдебна реформа в Народното събрание. Тогава Иванов бе светкавично последван от Радан Кънев (към онзи момент председател на ДСБ), който, без да се консултира нито с Националното ръководство на партията, нито с парламентарната група на Реформаторския блок, еднолично заяви, че излиза в опозиция. На спешно свиканото партийно съвещание в Поморие мнозинството от съпартийците му го подкрепиха, без да се вслушват в онези гласове (основно на здравния министър Петър Москов), които настояваха да не се предприемат резки (и рисковани) ходове. За кратко време ДСБ (и част от Гражданския съвет) не само излязоха в опозиция, но и разцепиха Реформаторския блок (дотогава успешна формула, доказала се на три поредни вота) и тръгнаха авантюристично към създаване на поредния „нов десен проект”, разчитайки, че Христо Иванов и хората около него ще ги подкрепят. Даже Кънев и компания помагаха на Иванов да създаде своята нова партия, а десетки активисти на ДСБ ентусиазирано приветстваха учредяването на „Да, България”.
Но не би. От новата партия отказаха (при това с огромно мнозинство) да се коалират с ДСБ и се явиха в коалиция със „Зелените” и ДЕОС. В ролята на прелъстен и изоставен, Радан Кънев учреди "Нова република", която също се сгромоляса на изборите. Нито една от двете формации не прескочи бариерата и цялата „демократична общност” остана непредставена в настоящия парламент. Сега неволята ги е събрала в коалицията „Демократична България”, но отново, като дежавю, се очертава някой, когото те публично подкрепяха, да ги изненада – Десислава Иванчева. Флиртът на част от ДСБ с тогавашния районен кмет на „Младост” датира горе-долу от времето, когато Радан Кънев се увлече по акъла на Христо Иванов и завлече и партията след себе си. Още на местните избори отделни активисти на ДСБ-София, в лично качество подкрепиха Иванчева на втория тур. За тях тя бе символ на съпротивата срещу ГЕРБ и я припознаха като своя. Дори, след тоталния й управленски провал, когато Георги Кадиев сне доверието си от нея, на председателски съвет на ДСБ-София през лятото на 2017 година, се лобираше партията да заяви политическа подкрепа за Иванчева.
Това не мина, но чувствата останаха.
Симпатиите на „демократичната общност” към Десислава Иванчева се засилиха след показния й арест и доста суровото третиране на нея и заместничката й Биляна Петрова по време на следствието. „Десните” и гравитиращите около тях медии я превърнаха в мъченица, което, естествено, предизвика съчувствие и вдигане на рейтинга й. И изведнъж, хоп – Иванчева ги „отряза” и се яви самостоятелно на изборите. Трудно е да се каже какъв резултат ще събере (да се сравняват местни избори за районен кмет с евроизбори е немислимо), но не е трудно да се досетим, че голяма част от вота за нея ще дойде от хора, които биха гласували за „Демократична България”, ако Десислава Иванчева не се беше явила. Интересният момент тук е, че броят на подписите, събрани от нейния инициативен комитет, е съпоставим с броя на гласувалите в предварителните електрон ни избори на „Да, България”. Само че първите със сигурност ще гласуват за Иванчева, докато част от вторите вероятно са гласували с цел да изманипулират вота в полза на някой като Мария Спирова.
И сега „Демократична България” се оказва като в менгеме. От двете й страни ще се „къса живо електорално месо”. Отдясно ги „хапе” Кристиян Шкварек от гражданската квота на ВМРО-БНД, който в много по-голяма степен импонира на десните, консервативни избиратели на ДСБ, в сравнение с твърде ляво ориентираната им листа. Отляво пък ги “дере” Десислава Иванчева, която изсмуква електорат не само от „Да, България”, но и от „Зелено движение” (новото име на „Зелените” ) – да не забравяме, че партията на природозащитниците дълго време подкрепяше политически кметицата на „Младост”. Положението за „демократичната общност” никак не е розово. Миналият месец различните сондажи даваха на „Демократична България” между 4,3 и 5,1 процента, а както знаем, дори и най-добре проведената предизборна кампания (и откъм послания, и откъм организационна работа) за един месец може да надгради максимум 10-12% над това, което политическата сила е имала като подкрепа на старта на кампанията. И това преди на терена да се появи Иванчева. Същата, на която „десните” й помпаха рейтинга. Но каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. А когато го направиш два пъти подред, страничните наблюдатели вече започват да си правят изводи относно цялостната ти адекватност.
